Да пишеш и редактираш първата си статия, докато дъждът вали, вали, вали ...
Безценно.
Най-красивата жена
Днес, на 10.05 в 12:30 часа се роди племенницата ми Михаела. Мацката е с манекенски мерки, здраво и силно бебче на най-прекрасните ми първи братовчеди.
(Не че другите ми първи братовчеди не са прекрасни.)
Бях забравила какво е - цяла вечер конферентни разговори и усмивки на родата ми из цяла Европа. Всички пием за нейно здраве. Всяка песен е за нея. В Турция, Норвегия, Ямбол, София, Търново, Варна и къде ли още не името й се шепне, вика и пее. Това е сила; това е огън. Това е любов - истинска, безрезервна. Това е моето семейство. С тях мога да не спя цели нощи и отново няма да чувствам умора. Те са истински. Те са там за мен, те са там за тях, те са там за Михаела, те са там за себе си. Пазя гласовете им в сърцето си, боли ме до полуда, че не съм до тях, но след малко отивам да пия отново за нейно здраве. Отивам при другия чичо, защото и двамата сме ужасени от това да сме сами (той никога няма да го признае) в този момент, да сме с някого, който не разбира еуфорията ни.
Новият живот е като афродизиак.
(Не че другите ми първи братовчеди не са прекрасни.)
Бях забравила какво е - цяла вечер конферентни разговори и усмивки на родата ми из цяла Европа. Всички пием за нейно здраве. Всяка песен е за нея. В Турция, Норвегия, Ямбол, София, Търново, Варна и къде ли още не името й се шепне, вика и пее. Това е сила; това е огън. Това е любов - истинска, безрезервна. Това е моето семейство. С тях мога да не спя цели нощи и отново няма да чувствам умора. Те са истински. Те са там за мен, те са там за тях, те са там за Михаела, те са там за себе си. Пазя гласовете им в сърцето си, боли ме до полуда, че не съм до тях, но след малко отивам да пия отново за нейно здраве. Отивам при другия чичо, защото и двамата сме ужасени от това да сме сами (той никога няма да го признае) в този момент, да сме с някого, който не разбира еуфорията ни.
Новият живот е като афродизиак.
A Song About Home
У дома е там, където има пушек във въздуха, хора по тревата, бутилки бири. У дома е там, където къдриците от косата ми падат, а тези около мен са боси и подскачат като в лудост. У дома е там, където мога да стъпвам по стъклото и да не ме боли. У дома е там, където винаги ще има цветя, където автобусите са препълнени. У дома е там, където не мога да дишам от болка и същевременно съм щастлива. У дома е там, където стомахът ми се преобръща само от звука на едно име, у дома е там, където мога да готвя и в чужда кухня. У дома е там, където сърцето пее в тон с лятото.
like a halo in reverse
Бях забравила какво е да изпитваш нужда, физическа нужда от музика. От дни не мога да спра Депеш. Violator: целия. Delta Machine. Playing the Angel. Сякаш дишат директно в дробовете ми, крещят в клетките ми, а от гръдния ми кош разцъфват червени рози. Както неведнъж казахме с кака на концерта, 'земи тоя текст:
It's just time to pay the price, нали?
Гласът на Дейв Геън е абсолютна, тотална абсентова хипноза. Мания. Тръпка. Сърцебиене.
Трябва само да се чуят пресечените дишания на Personal Jesus (че и Halo) за да се разбере какво имам предвид. Депеш не са група за всеки ден, за всяко настроение. Те са за тогава, когато в три без двайсет през нощта плачеш, а не можеш да разбереш особено защо, но усещането е твърде катарзисно, че да го обмисляш твърде.
Депеш изтриха страховете ми, прогониха ги твърдо.
It's just time to pay the price, нали?
Гласът на Дейв Геън е абсолютна, тотална абсентова хипноза. Мания. Тръпка. Сърцебиене.
Трябва само да се чуят пресечените дишания на Personal Jesus (че и Halo) за да се разбере какво имам предвид. Депеш не са група за всеки ден, за всяко настроение. Те са за тогава, когато в три без двайсет през нощта плачеш, а не можеш да разбереш особено защо, но усещането е твърде катарзисно, че да го обмисляш твърде.
Депеш изтриха страховете ми, прогониха ги твърдо.
Два дъха по-късно
Обичам ви, Депеш.
Вие сте ми най-чистата и вярна болка.
Обичам всеки звук, който излиза от вас. Най-вече обичам как пеехте и как валеше и как аз стоях там и по едно време нямах представа къде се намирам, нямах представа какво преживявам. Съществуваше само дъжда. И вие.
Чиста, разкъсваща любов.
никога няма да се върна там. "там" е мястото, където си се скрил ти, намираш се във всяка една моя костица и колкото и да се усмихвам не мога да променя това. вече дори не си липсване. вече си бучка масло. разтапяш се в ума ми. но още париш. и още болиш. и отново няма да пусна онази песен, която сякаш е писана за нас. сцепваш всяко сухожилие. настанил си се във всеки мускул. мразя те. обичам те. пушиш много повече от само три цигари.
мразя те.
обичам те.
болиш. липсваш.
целия, целия, целия.
вчера, когато разбрах, че рей манзарек е починал, само за теб помислих.
за старите винили, които казваше, че приличат на мен,
за всеки път, който умирахме
и се раждахме.
под циганското слънце.
загубваше ме, намираше ме.
аз търсех, търсех и намирах, намирах. теб. все теб. винаги теб.
в последните дни съм все така. пиша. трия. пиша. трия.
главните букви се превръщат в ненужно усилие.
особено когато пиша за теб. ти не ги заслужаваш.
да, скъпи.
ще те обичам много още.
но ти си нищо вече.
сега се разкарай от гръдния ми кош, ако обичаш. друга кръв тече във вените ми.
защо трябва една хартийка да определи бъдещето ми? и какво като я наричат 'диплома'?
защо трябва да има толкова нервни окончания събрани в една цифра?
защо
защо?
плаче ми се.
повръща ми се.
dopes to infinity.
мразя те.
обичам те.
болиш. липсваш.
целия, целия, целия.
вчера, когато разбрах, че рей манзарек е починал, само за теб помислих.
за старите винили, които казваше, че приличат на мен,
за всеки път, който умирахме
и се раждахме.
под циганското слънце.
загубваше ме, намираше ме.
аз търсех, търсех и намирах, намирах. теб. все теб. винаги теб.
в последните дни съм все така. пиша. трия. пиша. трия.
главните букви се превръщат в ненужно усилие.
особено когато пиша за теб. ти не ги заслужаваш.
да, скъпи.
ще те обичам много още.
но ти си нищо вече.
сега се разкарай от гръдния ми кош, ако обичаш. друга кръв тече във вените ми.
защо трябва една хартийка да определи бъдещето ми? и какво като я наричат 'диплома'?
защо трябва да има толкова нервни окончания събрани в една цифра?
защо
защо?
плаче ми се.
повръща ми се.
dopes to infinity.
Public Service Annnouncement
Ето ме пак - прибрана, мокра и уморена, но истинска и жива.
Ще пиша по-късно за перфектните Depeche Mode и за хилядите сълзи от Bon Jovi, но нека първо си посъбера мозъка, който се е разпилял по пода. Само едно нещо ще кажа обаче.
Чуя ли още някой да нарече Джон Бон Джоуви "префърцунен лигльо", концертът - "фиаско", "парад на суетата" и не знам какво още заради това, което се случи снощи, лично ще го помоля да захапе собствения си пръст и да помълчи малко да не се излага. Ама искрено.
50 хиляди пяхме два часа с него, помогнахме му да мине и го изпратихме с аплодисменти. Няма нужда от друго.
Ще пиша по-късно за перфектните Depeche Mode и за хилядите сълзи от Bon Jovi, но нека първо си посъбера мозъка, който се е разпилял по пода. Само едно нещо ще кажа обаче.
Чуя ли още някой да нарече Джон Бон Джоуви "префърцунен лигльо", концертът - "фиаско", "парад на суетата" и не знам какво още заради това, което се случи снощи, лично ще го помоля да захапе собствения си пръст и да помълчи малко да не се излага. Ама искрено.
50 хиляди пяхме два часа с него, помогнахме му да мине и го изпратихме с аплодисменти. Няма нужда от друго.
After Dark
Когато стане три часа, градът започва да диша.
С любов прокарвам изтърканото си стъпало по тротоара. Ръката ми докосва светофара, който мига само в жълто. Аз и градът танцуваме. Подскачаме един около друг, той откъсва кожичките от пръстите ми и ги дъвче гневно. Хората около мен се чудят защо с жълтеещите светофари си намигваме един на друг. Аз се усмихвам и стъпвам накриво, а градът им отговаря само с тъпани.
Той е толкова различен сутрин.
През нощта обаче си е само мой.
Вървя по уличките му, завивам надясно, пресичам, навеждам се (заради дървото), после пак надясно, наляво, поглеждам звездите и съм в Арин. Малкото място на истинското вълшебство, което ме посреща и изпраща с музика. Продрани мъжки гласове пеят стари съветски песни, наливат ми ракия, смеят се високо. Аз ги слушам с напълно отворена душа и им казвам, че не, много ви благодаря, ама аз това не го пия. Те само ми се засмиват в отговор, защото, казват ми, човек, който не пие редовно, нещо не му е в ред. Един от тях прилича на Георги Минчев, друг - на братовчед ми, а третият не прилича на никого, но съм почти сигурна, че сме братя по душа. А самият Арин е човек, който диша музика и подканва хората да се включат. Отдавна не ми се е случвало толкова да обичам непознати и да липсвам обичани хора.
В Ямбол времето не че е спряло. То просто го кара по-лежерно там. Искам да се приютя в гънките му и да не излизам
(Никой не пее Любэ както го правят Аринът, нелегалния братовчед и легалният калеко)
Да ви кажа, ако аз бях друг човек, абсолютно щях да си завиждам за прекрасното, разпръснато по всички географски ширини семейство. А утре с кака заминаваме да успокояваме душите си и да се опияняваме от пушек, кожа и Depeche. Във вторник пък ще се завърна в един твърде далечен дом, с ръце около мен и легла от рози. Happiness: only real when shared и затова и ще е по-добре, когато с М. поемем с пълни гърди от дълбоката лудост на лятото.
Светът в края на пътя
Архивът на блога започва от 2008 година. В него, малко или много, живят, дишат и пулсират като диво индианско сърце петте ми години гимназия.
Днес беше последният ми учебен ден.
Не знам как би трябвало да се чувствам. Това, което го усетих, го написах вече веднъж. Не мога и да го повторя отново. Ще оставя историята да мърмори бавно от прашните си страници. Ще си спомня как пуснах стихчета толкова отдавна, как улиците скачаха към мен, а пък после вече наистина открих и помирисах лятото ама наистина.
(Наде, ако все още ме четеш, намирам ти коментар, който гласи: "people suck, затова аз те обичам, защото ти си изключение :) моето хубаво, мислещо изключение." Толкова да те обичам, момиче. Във вторник отивам да ги слушам и знам, че ще съм с теб астрално, a thousand miles seem pretty far, но душата на приятелството не умира.)
После две години се раждах, умирах, смях се, скърбях, слушах, плаках, мислех, писах. Писах, много, твърде много писах. Блогвах. Пътувах. Глезените ми бяха подути, прашни и пясъчни. И най-вече - заровени в морската вода. Ритах. Борих се.
Сега съществувам в състояние на тих мир със себе си.
Щастлива съм.
Обичана съм.
Вярвам в себе си. Вярвам и в хората около мен. И заминавам. Отново изпускам въздишката, последна нощ, последната звезда пада от небосвода и ...
Днес беше последният ми учебен ден.
Не знам как би трябвало да се чувствам. Това, което го усетих, го написах вече веднъж. Не мога и да го повторя отново. Ще оставя историята да мърмори бавно от прашните си страници. Ще си спомня как пуснах стихчета толкова отдавна, как улиците скачаха към мен, а пък после вече наистина открих и помирисах лятото ама наистина.
(Наде, ако все още ме четеш, намирам ти коментар, който гласи: "people suck, затова аз те обичам, защото ти си изключение :) моето хубаво, мислещо изключение." Толкова да те обичам, момиче. Във вторник отивам да ги слушам и знам, че ще съм с теб астрално, a thousand miles seem pretty far, но душата на приятелството не умира.)
После две години се раждах, умирах, смях се, скърбях, слушах, плаках, мислех, писах. Писах, много, твърде много писах. Блогвах. Пътувах. Глезените ми бяха подути, прашни и пясъчни. И най-вече - заровени в морската вода. Ритах. Борих се.
Сега съществувам в състояние на тих мир със себе си.
Щастлива съм.
Обичана съм.
Вярвам в себе си. Вярвам и в хората около мен. И заминавам. Отново изпускам въздишката, последна нощ, последната звезда пада от небосвода и ...
Аз съм един малък Билбо. Аз съм едно малко човече, така де, хобитче, тръгнало на приключение. Макар и да усещам как домът ме тегли, как ще ми липсва топлината му, искам да си намеря моя дракон и да го преборя. Златото ще си струва.Започва Път от моя праг -безкраен, ограден с трева.Увлечен в неговия бяг,и аз ще трябва да вървя,да влача морните пети,дордето стигна друм голям,събрал пътеки и мечти.А после накъде? Не знам.
Абонамент за:
Публикации (Atom)