Искам просто да споделя колко се радвам, че се реших да направя това, което успях да постигна. Или ... поне на външен вид се радвам. Така де, няма да навлизам отново в темата за фалшивите емоции. Просто ми омръзна да бъда все така ВСЕОТДАЙНА и винаги да казвам да на хората, когато просто ме товарят с ... нещо. Сега пак съм изпаднала в такава ситуация и не знам, това просто ме съсипва. Усещам как, както ми каза един приятел, "грижите ме състаряват". Да, може и така да е. Но истината е, че когато не съм под напрежение съм разконцентрирана, лигава и ... неприятна, като цяло. Да, така е, неприятна съм. Злобна и ... да не продължавам, не мисля, че има смисъл.
Но не, наистина съм доволна поне малко от себе си че взех този изпит. А сега ме чака тежката работа през цялата учебна година. И накрая - отново два изпита. Не знам дали ще мога да го издържа. Е, няма къде да отида. Въпроса е should I give up...
...or should I just keep chasing pavemets?
Angie 2008

1 коментар:
Mrun :/
Публикуване на коментар