Общо взето. Ей така.

once upon a looking-for-Donna time

Писах, трих, писах, трих, писах, трих, а накрая си позелених блога. Вече не ми е зимно, по-скоро очакващо, леко уплашено, но чакащо, усмихнато, пролетно (то как да не ми е, при тия температури) (на село цъфна кокиче, между другото.) И честита 2010 на всички, бъдете щастливи.
Аз ли? Ами аз я посрещнах с мощни фойерверки, които оцветиха небето, но както намекна Милена, не такива, като на 22ри. Първо казах "Честита нова година" на Теди до мен, първо изпих чашата шампанско, първо се обадих на Алекс, първата музика беше Горан. От това, което виждам, годината ще е хубава, и такива очаквания имам за нея, о само какви!
Без обобщителни постове. Без new year resolutions. Само надежда, която е като малко слънчево петно от прозореца. Защото в момента съществува само Флорънс.
Продължавам с високо вдигната глава и, знаете ли, чувството е прекрасно. Да имаш вяра в себе си. Върховното просто, заслепяващото, топлото, студеното. Yes, no, maybe, I don't know, could you repeat that question? Ама да и да, няма може би, а аз знам, няма нужда от повторения, няма нужда от сънища и мечти. Няма утре и има само днес, има само вчера и оня ден, и 30ти и хубавото и топлото и у дома-то, и природата около нас, докато седим, просто седим един до друг и гледаме града, който принципно ми е втръснал до еей тука, но сега ми се струва прекрасен. Sometimes I feel like throwing my hands up in the air.
'cause I've got the love:)))))

precious things

дали обичам?
обичам.
обичам повече отколкото си мислите, толкова много любов пулсира в мен, а след подобно венозно биене на свобода като вчерашното се чувствам емоционално осакатена, след като се върнах в тесния малък град на баира.
дали обичам?
обичам, и го признах и пред себе си, докато гледахме небето, покрито от пушек, седнали на покрива, замръзващи и същевременно топли, за пореден път го осъзнах и се почувствах завършена.
а после той ме пуска, а аз се чувствам странно, но пък се намирам в прегръдките на други две любими същества, които също обожавам супер много. (тук е напомнянето към едното от двете любими същества да ми прати трите/четири снимки!). цяла нощ, изпълена със странни оранжево-зелени сънища, ранно събуждане сутрин, дълъг разговор, в който аз успявам да излея повечето неща, които са ми се струпали и да намеря разбиране. благодаря.
после те ме пускат и отново се чувствам странно, но докато се осъзная пак съм в неговите ръце и се чувствам не-сама ... някак, както не съм се чувствала много отдавна.
а после и той ме пуска и чувството се връща и задълбочава, макар и поуспокоено от други три прекрасни човека, а като си тръгвам окончателно се задълбава в гърдите ми, пробожда дупка през стомаха ми, която боли, реве, крещи, и аз искам да боля, ревя, крещя, но се усмихвам, прибирам се, пускам си музика и продължавам.
и чакам.
и вярвам.
и обичам.
let them bleed,
let them wash away.