like a halo in reverse

Бях забравила какво е да изпитваш нужда, физическа нужда от музика. От дни не мога да спра Депеш. Violator: целия. Delta Machine. Playing the Angel. Сякаш дишат директно в дробовете ми, крещят в клетките ми, а от гръдния ми кош разцъфват червени рози. Както неведнъж казахме с кака на концерта, 'земи тоя текст:

It's just time to pay the price, нали?
Гласът на Дейв Геън е абсолютна, тотална абсентова хипноза. Мания. Тръпка. Сърцебиене.
Трябва само да се чуят пресечените дишания на Personal Jesus (че и Halo) за да се разбере какво имам предвид. Депеш не са група за всеки ден, за всяко настроение. Те са за тогава, когато в три без двайсет през нощта плачеш, а не можеш да разбереш особено защо, но усещането е твърде катарзисно, че да го обмисляш твърде.
Депеш изтриха страховете ми, прогониха ги твърдо.