Днес, на 10.05 в 12:30 часа се роди племенницата ми Михаела. Мацката е с манекенски мерки, здраво и силно бебче на най-прекрасните ми първи братовчеди.
(Не че другите ми първи братовчеди не са прекрасни.)
Бях забравила какво е - цяла вечер конферентни разговори и усмивки на родата ми из цяла Европа. Всички пием за нейно здраве. Всяка песен е за нея. В Турция, Норвегия, Ямбол, София, Търново, Варна и къде ли още не името й се шепне, вика и пее. Това е сила; това е огън. Това е любов - истинска, безрезервна. Това е моето семейство. С тях мога да не спя цели нощи и отново няма да чувствам умора. Те са истински. Те са там за мен, те са там за тях, те са там за Михаела, те са там за себе си. Пазя гласовете им в сърцето си, боли ме до полуда, че не съм до тях, но след малко отивам да пия отново за нейно здраве. Отивам при другия чичо, защото и двамата сме ужасени от това да сме сами (той никога няма да го признае) в този момент, да сме с някого, който не разбира еуфорията ни.
Новият живот е като афродизиак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар