Или, с няколко думи, всички преживявания от последната вечер на Мото-Рок Събора 2009 във Велико Търново.
600 и многото стъпала на Света Гора не се оказаха предизвикателство, никакво. Изкачвала съм ги толкова милиони пъти и въпреки, че нямаше нито една лампа (9.30 през нощта;тъмно), не се спънах нито веднъж, за разлика от някакви пичове от Стара Загора, които вървяха до нас и мислеха, че стъпалата са 200. Как да е, докретахме до горе.
Тук е мястото да кажа колко ОБОЖАВАМ Света Гора. Имаш чувството, че си на върха на света, а небето над теб сякаш те вика, вика те да си протегнеш ръцете и да го докоснеш. Когато си там се чувстваш, че можеш, наистина. През нощта не е по-малко прекрасно. Звездите особено, или поне когато ги има. Точно тази вечер, всичко това, примесено с миризмата на пушек и кожа, звуците на китари и мотори, идващи от далечината ... това беше вече нещо неописуемо.
Изтърсихме се точно, когато БТР се готвеха да слизат от сцената и все пак хванахме доста прилична част от тяхното шоу. Тълпата - дяволски разредена, така да го кажем. Набутахме се до към четвъртия ред (отбелязвам: за пръв път стигам толкова близо до сцената на концерт. Наистина, ТРЯБВА да се отбележи), викане, крещене, всичко си му е по реда. БТР слизат, а на сцената се качва стриптизьорка да забавлява мъжката част от публиката, докато организаторите се приготвят за т.нар. конкурс "Мокра фанелка", в който, както разбрах, участваше една моя позната, всъщност, Гери, тоест,
Гери със супер-яките-рисунки. Та, да, Гери спечели.
През цялото време на сцената беше гвоздея на всичко - един огромен Harley Davidson. Прекрасна машина, просто невероятна, преди да започне концерта я форсираха малко ... беше магическо. Вниманието естествено веднага се отклони от него, когато на сцената с гръм и трясък се появи Глен Хюз.
Каквото и да кажа за тоя човек ще е супер малко. Известен предимно заради кариерата си в Deep Purple, после соловите си албуми ... да не говорим за гласа му. Енигматичен, магически, запомнящ се - всичко това не стига, не. Заби най-известните парчета с Пърпъл, няколко солови, които не бях чувала, после се поклони на публиката, каза колко я обожава и се изтегли само да се върне след 15 минути да обяви късметлията, получил Харли-то, да можем всички ние да му изпеем happy birthday, а после той да ни отговори с Burn.
Какво да кажа.
Пареше, гореше, направо всичко блестеше, толкова много цветове, а те бяха толкова толкова близо и ги видях толкова толкова отблизо.
Не съм достатъчно адекватна в момента и го осъзнавам.
Поредния концерт, прибавящ се към "моментите на живота ми".
Ain't it good to be alive?