никога няма да се върна там. "там" е мястото, където си се скрил ти, намираш се във всяка една моя костица и колкото и да се усмихвам не мога да променя това. вече дори не си липсване. вече си бучка масло. разтапяш се в ума ми. но още париш. и още болиш. и отново няма да пусна онази песен, която сякаш е писана за нас. сцепваш всяко сухожилие. настанил си се във всеки мускул. мразя те. обичам те. пушиш много повече от само три цигари.
мразя те.
обичам те.
болиш. липсваш.
целия, целия, целия.

вчера, когато разбрах, че рей манзарек е починал, само за теб помислих.
за старите винили, които казваше, че приличат на мен,
за всеки път, който умирахме
и се раждахме.
под циганското слънце.
загубваше ме, намираше ме.
аз търсех, търсех и намирах, намирах. теб. все теб. винаги теб.

в последните дни съм все така. пиша. трия. пиша. трия.
главните букви се превръщат в ненужно усилие.
особено когато пиша за теб. ти не ги заслужаваш.
да, скъпи.
ще те обичам много още.
но ти си нищо вече.
сега се разкарай от гръдния ми кош, ако обичаш. друга кръв тече във вените ми.

защо трябва една хартийка да определи бъдещето ми? и какво като я наричат 'диплома'?
защо трябва да има толкова нервни окончания събрани в една цифра?
защо
защо?

плаче ми се.
повръща ми се.

dopes to infinity.