a sorta (winter) fairytale with Yo

днес валя и натрупа прекрасен сняг, а аз точно тогава се сетих да прегръщам дървета

с други думи:











































инак казано, зимата е любов! :)

once upon a looking-for-Donna time

Писах, трих, писах, трих, писах, трих, а накрая си позелених блога. Вече не ми е зимно, по-скоро очакващо, леко уплашено, но чакащо, усмихнато, пролетно (то как да не ми е, при тия температури) (на село цъфна кокиче, между другото.) И честита 2010 на всички, бъдете щастливи.
Аз ли? Ами аз я посрещнах с мощни фойерверки, които оцветиха небето, но както намекна Милена, не такива, като на 22ри. Първо казах "Честита нова година" на Теди до мен, първо изпих чашата шампанско, първо се обадих на Алекс, първата музика беше Горан. От това, което виждам, годината ще е хубава, и такива очаквания имам за нея, о само какви!
Без обобщителни постове. Без new year resolutions. Само надежда, която е като малко слънчево петно от прозореца. Защото в момента съществува само Флорънс.
Продължавам с високо вдигната глава и, знаете ли, чувството е прекрасно. Да имаш вяра в себе си. Върховното просто, заслепяващото, топлото, студеното. Yes, no, maybe, I don't know, could you repeat that question? Ама да и да, няма може би, а аз знам, няма нужда от повторения, няма нужда от сънища и мечти. Няма утре и има само днес, има само вчера и оня ден, и 30ти и хубавото и топлото и у дома-то, и природата около нас, докато седим, просто седим един до друг и гледаме града, който принципно ми е втръснал до еей тука, но сега ми се струва прекрасен. Sometimes I feel like throwing my hands up in the air.
'cause I've got the love:)))))

Изтъркан момент

Дъждът валеше, а аз вървях.

Дъждът валеше, а аз вървях, с половин ухо слушах какво ми говорят двете момичета до мен, а с другото ухо и половина - Тори. На светофара си сложих и двете слушалки. Тогава и погледнах надолу.
И видях.
Видях, видях дъга, представяте ли си, дъга, истинска, дъга.
Сигурно е глупаво да се екзалтирам толкова, но ... трябваше, трябваше да сте там с мен да го видите (знаете си кои сте).
Защото не беше просто поредната течна инжекция цветове, която се стичаше по снагата на моята улица, не, не беше, а беше по цялото продължение на тротоара под мен. Преброих й всичките цветове, харесах си няколко от тях, а картини и разкази веднага нахлуха неканени в главата ми, а Тори пее за зимата, а хората около мен ми мрънкат да се по дяволите разкарам от пътя им, затова и се облягам на самия светофар и гледам, гледам, а дъждът вали вали вали.
Моята улица.
Моята улица е един капещ цвят, моята улица живее, подскача и говори по цветно, моята улица ми показва цветове, които друг не е виждал и ме отнася на места, където друг не е бил. Моята улица си скача срещу мен, подпалва се под обувките ми, спъва ме, падам върху нея, заледява се, а ние си ходим по снега, хруПпп , хрупПп, хруппП, нали, хора, нали, нали?
Пияни карнавали, истински хора, улични музиканти, изнемощели слънца, изсмукани отражения, сиви карета, пъстри шалове и всички вие по моята улица, не бягайте, ще се подхлъзнете. Жълти павета, чакайте ме, идвам, защото обичам дъжда и защото последното метро е мое, твое, наше.
Чак ми се вие от възторга на деня, чак ми се подскача към нараненото разкъсано небе, чак ми се пие шипков чай, чак ми се бере липа.

А знаете ли какво идва?
Идва снега. Идват борбите със снежни топки преди часовете по рисуване, идва правенето на коледни меденки, идва гледането на снукър и пиене на горещ шоколад, докато в ноздрите ми влиза задушливия дим от цигарите, кашлям, но съм щастлива, защото те са се върнали, те пак са тук и са си изцяло мои за цяла седмица от 23 до 27 и тъкмо като ме пуснат ще дойде пък той и имам усещането за една прекрасна зима, да умра, да се родя и пак да умра, да изпадна в абстиненция заради приемането на толкова много свобода на едно място, само едно единствено последно усилие и ... и край. Лампички светят в ума ми, който изобщо не е там, където би трябвало да бъде. Огън пука в ушите ми.
Зима иде.

(и изобщо не си мислете, че си взех чадъра.)

снимката е от sunshin3-in-a-bag