- Топлото мляко и бисквитите в студените дни. -

photo by ~carpesav @ DeviantART.com

Няма нищо по-успокояващо за сетивата и чувствата от един напълно мързелив съботен следобед, докато гледаш как снегът се сипе навън и си мислиш как целия свят се пука по шевовете от студ а ти .... ти си седиш на топло, завит, може би с чаша мляко и хубава книга в ръка. Не че моят следобед беше такъв, не. Но се надявам да направя някой следващ, защото самата мисъл за нещо такова ме успокоява сама по себе си. Книги - в изобилие, мляко - също. Трябва ми единствено воля - но не само моя, а и на хората около мен, иска ми се всички да разберат, че имам нужда от почивка, че искам да остана сама без нищо да ме тревожи или притеснява, сама с музиката си, музиката, която се носи тихо в пространството и, може би, но само може би, представите, които винаги са били вкоренени в съзнанието ми. Напоследък пиша доста неясни и двусмислени неща, които може би само аз си разбирам, но целта на този блог не е да е някакъв глупав дневник, а просто да пиша това, което искам, което чувствам и което не искам да запазя в себе си. Дори и това действие ме успокоява някак. Е, не както би го направило млякото, разбира се.

Най-големият кошмар на шизофреника е

неспособността да различава

истината от илюзията...

Angie 2008.

Есен, сиво и скучни дни

Photo by SnnR @ DeviantART.com


Е, вярно е, лятото ми свърши, но вече го превъзмогнах, така да се каже, дните ми на училище са доста преизпълнени с емоции, напрежение и стрес, и някаси между другото се сетих, че и аз имам блог. Сивото ми харесва като цвят - описва ми настроението някак, ако можех да избирам щях да съм един голям сив безличен квадрат. Нищото нищува, а? Но всъщност, самия факт,че говорим за нищото автоматично го превръща в нещо, а нищото не е нещо, щом можем да го осмислим, да го обсъдим, да решим какво е. Много по-трудно е да бъдеш нищо, отколкото да си нещо, защото самото мислене за нищото отново го превръща в нещо.
Не ми се мисли, за всичко, което ми предстои, в момента искам само да си легна,а дали ще спя не е сигурно - напоследък всичко ми идва в повече, и ученето, и сметката за телефон, и хората, и цветовете, и думите, цифрите...всичко, освен съня. Спя най-много по три часа на денонощие, но странно за организма ми, това се превърна в daily routine, постоянно се чудя как успявам да издържа. Не само аз си се чудя, всъщност.
Лека нощ на всички.

Angie 2008