Ще пиша по-късно за перфектните Depeche Mode и за хилядите сълзи от Bon Jovi, но нека първо си посъбера мозъка, който се е разпилял по пода. Само едно нещо ще кажа обаче.
Чуя ли още някой да нарече Джон Бон Джоуви "префърцунен лигльо", концертът - "фиаско", "парад на суетата" и не знам какво още заради това, което се случи снощи, лично ще го помоля да захапе собствения си пръст и да помълчи малко да не се излага. Ама искрено.
50 хиляди пяхме два часа с него, помогнахме му да мине и го изпратихме с аплодисменти. Няма нужда от друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар