You'd better keep your mouth shut?

Усещам колко много им напира на някои хора да ми го кажат. И тъй като нямам никакво време, ще отговоря с простичко няма.
Поредния ден,в който осъзнавам идиотщината на обществото.
Поредния ден, в който сякаш ми писна изобщо да се мъча да оправя всичко.

Поредния ден, в който искам да не ми пука.

This is a world destruction...

Истина е, днешният човек не се наслаждава на музиката - той просто безжалостно я експлоатира без капка свян. И има адски адски сбъркано мнение за стиловете, и то не само в музиката, а във ВСИЧКО. Направо ми се гади, когато включа телевизора (колкото и рядко да го правя) на канали като city, the voice и подобни, да гледам всички тези фарсове, cheap comedy acts и хора, които по никакъв начин не се доближават до истинското си АЗ. И всичко се превръща в "правене на пари". Ха ха ха, колко смешно. Фалшиви сте, смешни сте, дразните ме до полуда, понякога изпадам в такива настроения, в които не обръщам внимание, но в други това ме побърква, сериозно. Както и тези групички или клипове, които хората наричат метълски!!!! О, върви, народе заблудени, към светла простота върви! Скъпи деца, стиловете не са константи, живота не е математика, всичко е адски относително, да, така е, съгласна съм, но на неща, които съвсем крещящо са нещо, коренно различно от това, което твърдите че са, в никакъв никакъв случай не може да ги направи такива. Нито Аврил Лавин ще стане пънкарка, нито Ри(х)а(н)на ще стане в по-твърд стил.
А какво правя в такива ситуации? Пускам си 70тарска музика и си мисля за упадъка на обществото точно в този случаи. You suck, общество.

Angie 2009.

But I feel I'm growing older...

Още една година си мина покрай мен като летен бриз, който едва усетих.
Доволна съм от това, което постигнах, от повечето неща, които направих.
Не съм доволна от това, че се отчуждавам от хората. Че се затварям във себе си.

Тъй като времето ми е малко искам да благодаря, преди всичко, на семейството си, което ме изненада безкрайно много и съм много щастлива, когато наистина осъзнавам, че има някой, който ще бъде до мен завинаги. Благодаря и на Лю, без която чисто и просто не мога да живея и още щях да съм си на 12 ако не беше тя. Благодаря ти миличка за всичко, ти си знаеш. Също специални благодарности на Милена, Славена, Надя, Вики, Йо, Тети, Лис, Мъро и Исен, че правят живота ми хубав и ще ми помогнат да докретам и следващите 15! Обичам ви, хора.

Angie 2009