Малко

Малко училище. Ама наистина малко. Поне умът ми беше малко там.
После малко щастие, малко слънце, малко спорт,
малко приятели,
малко чудни шарении,
малко нови хора, малко изумителни пичове,
малко баскетбол и малко хек,
малко планове за малко пикници.
А накрая малко поезия, малко заек и мъничък мой, малко блог на прекрасната Тони , която си е прекрасна открай време. После малко head like a hole, black as your soul.
A сега накъде?
Сега към малко усмихващи телефони, малко здравословен сън и утре пак.
Хубав малък ден.

staring at the ceiling

and it makes me think there's something wrong with me.
somehow i've lost my mind,
but i'm not crazy!
i'm just a little unwell.

Сенките и снега са ми приятели, обичам да ми миришат на тъмно и сигурно.
Най-вече когато има на чий гръб да подскочиш, когато те е страх че ще паднеш от почти заджамените улици.
Или една Йотерамимамишовальоромицецовилзмиро-вечер, в която открихме, че китайското е на много ниски цени, но за сметка на това на огромни грамажи и вкусно. За пръв път в живота си ядох пържен сладолед, пих Калтенберг и за пети или шести ядох с китайски клечки. А когато косата ми още мирише на цигари, въпреки, че мама се мръщи на това, аз се усмихвам, защото си спомням само хубавите неща.

А когато се връщахме да ме изпратят до вкъщи снега под краката ни правеше хРруп, хрРуп, хрруП, нали?

and you've never met someone as everything as WE are sometimes.

Мисля си за тези хора, които в някои случаи мога да мразя, а в други - да обичам с всяка една клетка от тялото и душата си, а да, между другото, душата ИМА клетки, малки изтъкани обвити от мрежички прекрасни клетки. Да ходим, ходим, ходим, защото с малко пари в джоба, един вдигнат палец и много усмивки можем да пре-взе-мем света, защото е наш!

Което ми напомня. Трябва да започна, жив, жив, ЖИВ разказа, защото, да.

Зима = любов!

photo by FootosDotCom@ deviantART.com

Ein freundliches Wort hat meine Seele berührt.

"Ich hab' noch Zeit woll'n wir 'nen Kaffee trinken geh'n?" -
"Uuh, auf keinen Fall,
Darling.
Ich trinke niemals Kaffee, doch eine Tasse Tee",
meint' ich,
"wär' jetzt durchaus schon".

Припомних си за немската си музика (заради Eisbrecher предимно и Ohne dich kann ich nicht atmen.). Нова Генерация също. И се чувствам прекрасно.
Не пиша.
Не, не пиша, защо не пиша? Защото.
Защото пазя хубавите моменти у себе си а не в някакви накъсани фрагменти някъде си.
Защото. Защото ми е хубаво и топло и гъделичкащо и идва Коледа, второто ми любимо време от годината, защото съм зимно детенце. Пие ми се мляко, ядат ми се меденки, слушат ми се свещи, пишат ми се коледни разкази, пътува ми се зимно, искам малко от зимната топлина и да гледам Rent с някой специален, защото продължавам да твърдя, че това е перфектния коледен филм.

Градски устроени празни съдби.

Напоследък скитам из града по нощно време с една отбрана компания шарени пичове и се кефя, защото мога да се загубя там, където улиците скачат срещу мен. Петък вечер, а очичките на блоковете ме гледат и ми мирише на мокър асфалт отново, на трева, на пушек и на смях. Мирише ми и на творчество. На идиотска музика и чипс с кашкавал. Хубаво е, есента свършва, а Ноември е моя месец, да ходя под ноемврийския дъжд и да си пея знаете какво.
Още 991 жерава ми остават до съкровената мечта. Изкуството да създадеш от нищо нещо и нуждата да се изразяваш ме държат жива.
Друго ... Waters Of Mars! Много истини научих от него, много хубави неща видях. Още един повод да чакам Коледа е End of Time. (: Велико.

Две точки, запетайка и половина.

Седнах с мисълта да опиша цялото софийско приключение от-до, но открих, че силите ми не стигат за това. Дори и да става въпрос само за седем часа и нещо.
Усетих есента, обаче. Когато автобуса ми тръгна я усетих по-силно от всякога.
И е студена. И не знам защо ми се въртеше To Be With You в главата. Песента е прекрасна.
Силно препоръчвам на всички да прочетат "Фарс или никога вече самота" на Кърт Вонегът. Защото аз с това се занимавах, докато се опитвах да игнорирам топката в стомаха ми. Невероятна е, наистина.

Все пак, големия град ми се отрази изключително добре. Е, не само той, разбира се.
Искам си хубавите моменти пак, и пак, и пак ...
Сигурно съм егоист, но да, искам си ги.
Але-хоп!