Кой знае какво ми щукна днес - може би породено от скуката, или защото ми беше писнало да чета за предстоящото контролно, или просто защото исках да избягам от скапания ден - ами, не знам. Но е факт.
Отворих си тетрадката. Онази тетрадка, за която почти никой, направо никой не знае. Тоест, хората я знаят, но идея си нямат какво има в нея. Ами там са ми всичките хора. Всички Хора. Телефоните им, адресите им, скайповете им. И като ги гледах...нещо сякаш ме удари. Много силно. Когато видях имена като Лис, Вики , Кики, Иси, Анто, Теди Чолакова, Кива ...спомних си толкова много неща. Спомних си онези слънца, които ме наелектризираха, спомних си хубавите моменти с китари, спомних си Варненската среща, прекрасната Варненска среща. Не по-малко мъчно ми стана и от всичко друго, което ми мина през съзнанието, от ОСЪЗНАВАНЕТО може би, че една доста значителна част от тези хора...вече не представляват нищо от живота ми. Всъщност, не. Те винаги ще представляват нещо. Въпроса е дали аз се включвам.
И ето го, пак се върна онова момиче, което гледа назад, което си спомня хубави и лоши неща, което чете стари писма, което носи стари "гривни на приятелството", които вече съвсем не са "гривни на приятелството", което си спомня МакДоналдс, колата, което си спомня "УууууУуу жестока", което си спомня срещата пред Катедралата, Електрата. Това момиче, което продължава да търси тези хора...а те него не. Това момиче, което мисли прекалено много, момичето, което не може да спи нощем, а вместо това пише писма. Момичето, което някога вярваше.
А и другото : мисълта за "у дома". Онова мое "у дома", което е така близо и същевременно така далеч, което е толкова пусто в момента, а преди беше друго, преди беше топло, меко, слънчево. Черна сянка е надвиснала над него, черна сянка, която идва от некролога на вратата. Черна сянка, от която се плаша, когато остана сама там, която идва от Онази кошмарна стая, в която вече не мога да спя, от Онази икона над леглото, от Онази снимка на стената.
Направо се учудвам колко лесно се разплаквам. Трябва ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар