Вълнения в пощенски плик

Ама вече смятам да съдя Български пощи. Сериозно.

То не че е от днес. Аз съм им ядосана още откакто ми изгубиха прекрасното писмо от Милена и Славена. А толкова много се радвам на техните писма, затова когато се загубят ми става ужасно гадно. Вие и представа си нямате как се чувствам като получа писмо от тях, а то и аз не мога да го опиша, като голяя~м балон е, голям и розов и щастието от писмото ме държи със седмици. Обичам да виждам плика, идващ от Варна, обичам усещането и трептенето докато го отварям. Обичам и да го чета, като напълно се губя в него понякога, но ми става толкова топличко и хубаво, особено ако е било след напълно гадно-ужасяващо-скапващ ден. Ето, Български пощи ми отнеха тази радост. Няколко пъти.

А този път какво толкова поисках от тях? Добре, Бургас разбирам, далеч е, 300 и колко километра и наистина, има възможност да се изгуби. А Севлиево, дето е на 60 километра от тук? Разбира се, че още не съм сигурна, че са се изгубили, че още очаквам някой от двамата, на които пуснах писма да ми кажат че са получили, но, по дяволите, отчайвам се вече! Мисля, че такива неща ще ме откажат от емоцията за пращане на писма перманентно.