Искам...

Искам да пея, искам да танцувам, искам да съм свободна, да бягам по големи поляни, да живея в приказка. Хората ме учудват, хората правят сцени за неща, които не си струват, хората мислят прекалено много, макар и аз да го правя понякога. И си мисля, че пътя ме очаква, пътя ме вика, скиталчеството също. Имам толкова много планове за това лято. Планове? Не, по-скоро надежди, мечти, не знам как да ги нарека. А чак тази сутрин, докато вървях към двата часа, които ме очакваха в училище и усетих мириса на окосената трева, май чак тогава разбрах, че лятото най-накрая е дошло, макар и да продължавам да съм на училище, да продължавам да се мъча с класни, контролни, изпитвания, стрес, лятото внася в мен нещо неповторимо, дори и да съм зимно дете по принцип. Каквито и глупости да говоря, обичам лятото. То не трябва да свършва. Мразя жегата. Обичам го лятото. Обичам хората, които носи, емоциите, които ме очакват в него. Пътуванията. Свободата. Защото по време на десетте месеца на училище, аз не съм свободна. Или поне не се чувствам такава.
Мисля, че лятото ме обсебва.

3 коментара:

wanderlust каза...

И аз по мириса на окосена трева се усетих, че е лято!
...макар и преди няколко седмици xD

Angie каза...

аз съм бавна. XDDDD

Марин Великов каза...

хм, свободата Санчо....