the sun and the moon

блогвах наум още откакто перех улиците от посока европа -> сити пъб.

и още като ги видях скочих върху им и не исках да ги пускам, защото си бяха мои мои мои, защото обичам да обичам всички, които ме обичат.
и после висяхме по парка и в къщата и се жалвахме, че хубавия ни сервитьор го няма, говорехме си за толкова шарении, като истории, училища, университети, рисунки, писане, хубави неща, аз писах, смях се, ядох, беше прекрасно и искрящо.
и след това се разделихме по двойки всеки в уречената посока, а аз и Славена си хванахме автобус номер 40, който се оказа 60, а не 70 стотинки (брей, свалили са им цените на билетчетата) и пристигнахме вкъщи, играхме със зайо, смаквахме Джийвс (не питайте даже), а после, когато останахме самички надухме роксети, нина николина и калин вельов и шер и я гледах да рисува, имам си Док и прекрасна двойка, на която трябва да измисля имена, и Ториприличаща мацка, и пуфи-феички (духчета-пухчета) и яйчен проект, който ще стане велик. и после си пуснахме Филма, но заспахме, а на другата сутрин бяхме рошави, рошави, трябваше да бързаме, да се срещнем с другите две лудетини, ядохме сладолед през ноември, забихме се и в Марно поле, където си получих още една Наничка, две мацки, едно Чери, една Барбара, един Джаки, едно мен, едно Майки и едно Съньо. и обсъждахме колко прекрасни са Гари и Тим, но вече беше 11 без 15 и едва успях да довърша писаничкото за Славена и се наложи да тръгваме, пристигнахме, хванахме в луд бяг автобуса и ги имах, имах и ги пуснх, и ми е кофти.
но си мисля за скоро. мисля си за квартал Лагера, Филма, който ме чака там и колко ще ми е топло като най-накрая се прибера в западния дом.

1 коментар:

Crash каза...

Хе хе :) Ще стане, всичко ще стане!