нека да хванем поредната дъга. нека да бягаме под дъжда, да се прегръщаме и целуваме пак там. нека.
но няма.
няма, защото живота пак е решил да се ебава с мен, няма, защото пак трябва да пея блусове за това колко съм отчаяна, няма и защото хора и обстоятелства ми пречат.
отчаяна съм и се опитвам да си построя свят от стъклени парчета, получени от строшената бутилка, отчаяна съм и ръцете ми кървят, отчаяна съм и си мисля какво, по дяволите, да правя, защото ме боли и то онази слепоочна болка ми изглежда като детска играчка, сравнено с това разкъващо, чупещо, режещо, ребротрошащо и дъхоспиращо чувство на осезаема липса, на нужда от прегръдка и топлина, от чай, от вкъщи.
ама няма.
може би чакам само този уикенд да източи малко от гадния студен флуид, течащ през тялото ми, поне половината. тук мога да кажа само "мамка му" и да се надявам, че по-добрите дни ще дойдат и то скоро. но, както казах, надеждите ми са чупливи, а думите тежат върху снега.
есента ми свърши. днес беше прекалено студено да е есен. нямаше и листа - бяха потънали под калта, нямаше и топъл дъжд, само студени, снежинкоприличащи ... неща. боли.
3 коментара:
Наистина от сърце се надявам по-добрите дни да дойдат скоро. :]
Уаааа много ми е гадно, че се разболях и не можахме да се видиииим! :///
Тоя проклет грип, егати!
Гледай и теб да не те хване мръсникът!
За сега ти пращам една прегрътка по интеренет *huuuuuuuuuuuuuuuuuug*
Дано те стопли много много много и да не ти е тъпо. Винаги има и тъпи времена, но ти мисли за хубавите. И те не бяха малко ;)
the darkest hour comes before the light
Славена, да. Да, да, да, for hell and heaven's sake, ще се намерим, 'щото България всъщност е един огромен град и ние просто сме от различни квартали. Любов. {}
Публикуване на коментар