Ein freundliches Wort hat meine Seele berührt.

"Ich hab' noch Zeit woll'n wir 'nen Kaffee trinken geh'n?" -
"Uuh, auf keinen Fall,
Darling.
Ich trinke niemals Kaffee, doch eine Tasse Tee",
meint' ich,
"wär' jetzt durchaus schon".

Припомних си за немската си музика (заради Eisbrecher предимно и Ohne dich kann ich nicht atmen.). Нова Генерация също. И се чувствам прекрасно.
Не пиша.
Не, не пиша, защо не пиша? Защото.
Защото пазя хубавите моменти у себе си а не в някакви накъсани фрагменти някъде си.
Защото. Защото ми е хубаво и топло и гъделичкащо и идва Коледа, второто ми любимо време от годината, защото съм зимно детенце. Пие ми се мляко, ядат ми се меденки, слушат ми се свещи, пишат ми се коледни разкази, пътува ми се зимно, искам малко от зимната топлина и да гледам Rent с някой специален, защото продължавам да твърдя, че това е перфектния коледен филм.

Градски устроени празни съдби.

Напоследък скитам из града по нощно време с една отбрана компания шарени пичове и се кефя, защото мога да се загубя там, където улиците скачат срещу мен. Петък вечер, а очичките на блоковете ме гледат и ми мирише на мокър асфалт отново, на трева, на пушек и на смях. Мирише ми и на творчество. На идиотска музика и чипс с кашкавал. Хубаво е, есента свършва, а Ноември е моя месец, да ходя под ноемврийския дъжд и да си пея знаете какво.
Още 991 жерава ми остават до съкровената мечта. Изкуството да създадеш от нищо нещо и нуждата да се изразяваш ме държат жива.
Друго ... Waters Of Mars! Много истини научих от него, много хубави неща видях. Още един повод да чакам Коледа е End of Time. (: Велико.