разчетох се

в на Алекс стария блог и някаква се разнежих. благодаря ти за доставеното оранжево и топло удоволствие, голяма сестричке, просто исках да го напиша, защото пак почнах да слушам Тори и се разчувствах, по дяволите, защото, пиейки си чая, всъщност няма по-добро четиво от блога на приятел, да не говорим пък особено ако можеш да научиш нещо НАИСТИНА полезно от него.

2 коментара:

highway blues каза...

the only people for me...:)

Някой каза...

Хм, аз пък си мисля, че повечето хора само мрънкат в блоговете си (like I did) тъй че е по-скоро депресиращо...

Но твоя ми действа зареждащо, защото ти не си "повечето хора"