Сбогом на капките.

Тоя блог вече умира, утре ще му тегля чертата.
Колко - година и нещо. Толкова му беше.
Иначе - има още смешен грим, чака само да го намерите. Може да се е поскрил в някоя точка или запетайка, aма си е там.
Та, досвидания.

Край, окончателен и завършен, още от вчера.

Боли ме, да. Признавам го.
Рита ме в ребрата, чупи ми костите, защото аз съм виновна, аз, аз, аз.
Аз.

Пропук-пропук-тряс

... направи малкият ми свят снощи.
Вече съм непоправимо хвърлена в емоционалната дупка надълбоко в стомаха ми, да, същата онази, която ме дере, разкъсва на парчета.
А после самота, а после голямо нищо, а после пак сълзи и пак зачервени от болка очи.
Знам бе, знам. Ще го преживея. Всички така ми казват. Знам.
Но загубих една съществена част от живота си, направо ми я изрязаха със скалпела, още ме боли, още мога да крещя, но ми е толкова тежко в гърлото, че не мога. Нито мога да се съсредоточа, нито имам силата да затрия всичко, което съм писала отдавна, но имах силата да затрия няколко снимки, да натисна един бутон.
Така ли става напоследък? Така изключваш важните неща от живота си?
И така да е. От снощи имам чувството, че ще повърна - надявам се така да стане, да ми се махне това гадното тежкото в гърлото. Мама каза: "Трябва да го изплачеш." Защо не мога да го изплача? Защо не мога да се осъзная къде съм?
Но не, няма да го приема. Няма да приема, че съм живяла в лъжа, нито ми пука колко лигаво звучи това. Няма да го приема.
Ще продължа напред, ритайки, блъскайки, чупейки.
A world begins where the road ends.

Скучно ми е xD

I am a morning person.

I am a perfectionist.

I am an only child.

I am Catholic.

I am currently in my PJs.

I am currently pregnant.

I am currently suffering from a broken heart.

I am left handed.

I am married.

I am addicted to MySpace.

I’m shy around the opposite sex.

I currently regret something I have done.

When I get mad, I curse.

I don’t like anyone.

I enjoy country music.

I enjoy jazz music.

I have a car.

I have a cell phone.

I have a pet.

I have at least one brother or sister.

I have been to another country.

I have been told that I’m smart.

I have been told that I have an unusual sense of humor.

I have had a broken bone.

I have changed a lot over the past year.

I have had surgery.

I have killed another person.

I have had my hair cut within the last week.

I have had the cops called on me.

I have kissed someone I knew I shouldn’t.

I have kissed someone of the same gender.

I have mood swings.

I like Shakespeare.

I love to cook.

I like Michael Jackson.

I love sleeping.

I love to shop.

I miss someone right now.

I own over 100 CDs.

I own over 100 DVDs.

I own and use a library card.

I practice a religion that is not considered mainstream.

I read books for pleasure in my spare time.

I sleep a lot during the day.

I strongly dislike math.

I think Britney Spears is pretty.

I will try ALMOST anything once.

I work at a job that I enjoy.

I would classify myself as ghetto.

I can name all seven dwarfs from Snow White.

I am currently wearing socks.

I am tired.

I am currently waiting for someone.

I lost contact with someone.

I hate Miley Cyrus.

I think Party In The USA is catchy.

I’d date Harry Potter.

I can name all the past presidents of the United States.

I know who was president before George Bush.

I love pickles.

I need the internet to live.

I prefer vanilla over chocolate.

I watched Star Trek.

I watched all six movies of Star Wars.

I own an Xbox.

I think music is life.

I. Music (BOLD THE ONES YOU LIKE)

Acceptance. Coldplay. Dave Matthews Band. David Bowie. Foo Fighters. Hellogoodbye. The Killers. James Blunt. Teddy Geiger. Linkin Park. Muse. Ok Go. Panic At The Disco. Peter Bjorn & John. The Postal Service. Timbaland. Jack Johnson. Norah Jones. Drake. The Fray. The Wreckers. Michael Buble. Beyoncé. Metallica. Massive Attack.The Red Hot Chili Peppers. Wu-tang Clan. Fergie. Sarah McLachlan. Band of Horses. John Mayer. Jason Mraz. Justin Timberlake. Lil’ Wayne. Lil’ Jon. Three 6 Mafia. Nelly. Young Joc. T.I. Sean Paul. 50 Cent. Eminem. Michael Jackson. Kenny Chesney. Carrie Underwood. Edward Sharpe and the Magnetic Zeros. Lynyrd Skynyrd. Neil Young. The Beatles. Brad Paisley. Jack’s Mannequin. Tim McGraw. Taylor Swift. P. Diddy. Jay Z. Eiffel 65. Ace of Base. The Underdog Project. Dream Theater. Santana. Alicia Keys. Incubus. Victor Wooten.Ludacris. Gorillaz. Matchbox 20. Say Anything. Taking Back Sunday. Eric Clapton. The Darkness. Weezer. The Eagles. Jimi Hendrix.Maroon 5. Billy Joel. Paramore. Reel Big Fish. Anberlin. Mae. Family Force 5. AC/DC. Hootie and the Blowfish. Electric Six. Outkast. R.E.M. The White Stripes.Mika. Crystal Castles. Britney Spears. Spice Girls. The Gossip. Lady GaGa. Nirvana. Smashing Pumpkins. Third Eye Blind. Metro Station. All Time Low. Motion City Soundtrack. The Rocket Summer. Tenacious D. Something Corporate. The Moldy Peaches. Macy Gray. Mandy Moore. Plain White T’s. Yeah Yeah Yeahs. My Chemical Romance. Fall Out Boy. Lights. We the Kings. The Rolling Stones. Angels & Airwaves. Yacht. The Beastie Boys. Black Eyed Peas. Boys Like Girls. Jonas Brothers. Demi Lovato. Selena Gomez. Miley Cyrus. The Cure. Cobra Starship. Death Cab for Cutie. Deftones. Team Sleep. Filter. Goo Goo Dolls. Honor Society. Katy Perry. Kid Cudi. MCFLY. Never Shout Never. Passion Pit. Asher Roth.

II. Movies (BOLD THE ONES YOU’VE SEEN)

Pride and Prejudice. Glory Road. The Princess Bride. Robin Hood Men In Tights. Love Actually. Garden State. Goonies. Center Stage. Ocean’s Eleven. Seven. Newsies. 300. Donnie Darko. Eternal Sunshine of the SpotlessMind. My Best Friend’s Wedding.Mean Girls. Hairspray. Moulin Rouge. Fight Club. Rocky. Pulp Fiction. What A Girl Wants. Kill Bill. Thank You For Smoking. Little Miss Sunshine. Requiem for a Dream. The Departed. Dawn of the Dead.Memento. The Lovely Bones. 17 Again. 8 Mile. Office Space. Snakes on a Plane. Boondock Saints. Say Anything. The Silence of the Lambs. Saving Private Ryan.Titanic. Steel Magnolias. Saw. Ace Ventura. She’s the Man. Because I Said So. Catch and Release. Music and Lyrics. Spanglish. Casablanca. Stick It. Step Up. The Fast and the Furious. Pineapple Express. Joyride. Halloween. The Italian Job. Crash. Marley & Me. Must Love Dogs. The Last Kiss. Chicago. Harry Potter. Rush Hour. Breakfast at Tiffany’s. Clerks. Shooter. The Bourne Identity. Meet the Parents. Dirty Dancing. A Christmas Story. Rudy. National Treasure. Sleepless in Seattle. Miss Congeniality. The Science of Sleep. The Matrix. Everything is Illuminated. Good Will Hunting. 500 Days of Summer. Bill and Ted’s Excellent Adventure. Empire Records. Phantom of the Opera. Lord of the Rings. Click. Scarface. District 9. The Notebook.

Малко

Малко училище. Ама наистина малко. Поне умът ми беше малко там.
После малко щастие, малко слънце, малко спорт,
малко приятели,
малко чудни шарении,
малко нови хора, малко изумителни пичове,
малко баскетбол и малко хек,
малко планове за малко пикници.
А накрая малко поезия, малко заек и мъничък мой, малко блог на прекрасната Тони , която си е прекрасна открай време. После малко head like a hole, black as your soul.
A сега накъде?
Сега към малко усмихващи телефони, малко здравословен сън и утре пак.
Хубав малък ден.

Нов ден, нова вечер

Къде ли? 'ми нали "не отивам никъде, затова отивам навсякъде!"
За луд бяг по дъждовните булеварди, за жълти блусове и слънчогледови мисли, мазни от машинно масло, тъмнооки, сини и изстрадали, ето това искам, ето това ще направя.
И продължавам човече, пак съм напред-назад, нагоре-надолу, по дъжд, с мокри крака, с влак, с автобус, значение има ли? Пристигам, бягам по улицата, нагоре, нагоре, нагоре, а после надолу, надолу, надолу, а после в автобуса, а после хей, здрасти, непознати човече, сори, ама бързаме, малко пейка, цветя, дъжд, малко вкъщи, малко филм, малко сами, а после "Ae kvo stana?". И пак, нагоре, надолу, срещаме се с няк'ви хора, пием няк'ви бири и, чакай ве, ама то наоколо се въртяло! После малко някъде си, малко кал, малко нощ, малко смях, малко кожа, звездна Борисова, кънтящо метро. Айде после пак в закътания квартал, с наргилето и китарата и тези хора на това място и тези истории по това време.

Нов ден, малко сутрин и тъмно и скачам на нечий гръб, но не успявам да изненадам. Малко метро, с топъл горещ шоколад сутринта, а после пак тъмно и топло и сиво и хубаво за няколко часа, а после с този човек, под това боцкащо одеало, за толкова време. И после пак тръгваме, напред в софийската вселена, следва зелено, тракащи топчета и щеки, тежащо отвътре, после следва малко подай-ми-тази-бутилка или дай-ми-този-ход. Пак вървене, пак чакане, пак сбогуване, до следващия път. До скоро, до чисто пътуване, до.

Road trippin'

Диво ми е.
Скача ми се, крещи ми се. Рокерско ми е. Вчера тениската на Deep Purple сякаш ми даваше някаква забравена стара сила, повдигаше ми духа, караше ме да пея AC/DC по улиците, защото rock n' roll ain't noise pollution, rock n' roll ain't gonna die. Знам го. Знам, че не ми се полага, не и тази година - онова хубаво, чисто, потно, врещящо удоволствие. Концертното удоволствие. Мъчно ми е за него - искам пак, в задушен клуб или на стадиона, да се раздера, да мятам коса, да отида към небето, да докосна, да чуя, да помириша. Ама няма.
Както и да е. Аз ще продължавам напред - да пиша за тези неща, които са избледнели полу-кармични спомени.
Да се изгубим. Да блестим в жълто-зелено. Не ме интересува, имам си светофари. Имам си канела. Имам си книга. Друго не ми трябва, нищо друго. Мога да живея само с историите си, щом няма с какво друго. И с Пътя, разбира се. Вече е пролет, мирише на зелено, бяло, чисто, на влакове, море, парфюм. И Път. Душата ми се разделя в триъгълника София-Пловдив-Бургас, едно-две поспъвания и съм там. А после, една песен - и съм там. А пък накрая - една история и пак съм там. Затова ви обичам, знаете кои сте.
Общият смисъл на този иначе така безсмислен пост е - пролет е. Не знам за вас, но аз ще пътувам, обичам и вярвам. Само да дойде април - нарамвайки раницата ще си мисля за това, което съм изпитала днес, за тази притъпяла болка в стомаха ми, причинена от много непътуване. И тя си е тук, без значение какво става. Само когато се почувствам жива се маха.
Раждане. Израстване. Смърт. Да не спя по нощите, защото трябва да чета, трябва да прочета какво е станало, а после да напиша какво е станало. Трябва да се счупя в една миризма, трябва да се потопя в зелени чаршафи. Свобода.
Диво ми е.

ЕДНА ЖЕНА ПЛАЧЕШЕ В ТРАМВАЯ
в трамвай №2, който иде от гробищата,
виеше като вълчица,
като вълчица сред хората виеше,
виеше непрекъснато от началото до края,
виеше така, че разцепваше града на две като с релса

Хората слизаха от трамвая, хората са отвикнали да
слушат вика на скръбта, хората станаха
сдържани, хладнокръвни и мъжествени станаха,
сълза не можеш изцеди от очите им, за
вик да не говорим - от радост да викаш е същото,
мълчанието стана израз на всички емоции.

Живеем в тишина корава.
Човек не може да разбере:
дали в съседа му някой се ражда
или някой мре?

А жената плачеше, стенеше, викаше, хълцаше,
виеше в трамвай №2.
виеше - както сред вълци
вие човек.

(Стефан Цанев)

Много болезнено и истинско ми идва всичката тая поезия.

Целофан

Погледни го от тази страна, казах, поне не забравят че съществуваш. Пак си припомням за целофаненият мъж, да бе, онзи, от "Чикаго" , 'дето се жалваше, че можеш да погледнеш през него, да минеш през него и дори и да не го забележиш. Безлична работа. Вървиш, събираш се с някакви хора доста дълго време. Водят ти се приятели. Хеей, ама толкова сме близки. Хеей, ама така се забавляваме. А после какво? Нищо. Изчезваш и не забелязват. Подскачаш, крещиш "Огън!!" - не забелязват. Целофан. Прозрачно. Самотно. Неистинско. Лицемерно. Мразя така. Мразя да съм никой, защото точно така се чувствам, защото не ме забелязват, защото съм поредното лице. Там.
Но няма да се оплаквам, вече не, не както правих преди година или нещо такова. Защото вече има. Какво и кого има ли? Ами просто има. Има някой, който да ми каже "Хей, ти си специална. Светът има нужда от теб.". Има някой, има.
И не. Не ми пука за вас вече, колкото и грозно да ми звучи тоя израз. Не. Бягам, избягах, откъснах се. Този път е за постоянно, обещавам ви.

залезът падна ... спиш ли?

Слушам една позабравена песен на Caleb (Brad) Kane и си мисля, мисля, че оnce I was here, а сега съм there и о, ДА, по-истинска съм. От всякога.
Има път. Винаги е имало, това е нещо много хубаво, скъпо и хладно, там, в тъмното, под одеалото. Искам топло, искам хубаво и ...

Once I was real
Once I was somebody's child
Once I could feel
Some feeling once in a while
Once I was here
Once I was somebody's friend
Once I appear
I will be real once again