Край, окончателен и завършен, още от вчера.

Боли ме, да. Признавам го.
Рита ме в ребрата, чупи ми костите, защото аз съм виновна, аз, аз, аз.
Аз.

6 коментара:

Анонимен каза...

и що пък ти? ти, ти, ти, ти. ти?

Angie каза...

защото аз, Косе, няма кой друг да е.

люляк™ каза...

не бива да се самообвиняваш (:

Angie каза...

знам, че не бива, но в ситуация, в която вината е очевидно моя, какво ми остава да направя?

люляк™ каза...

ами.. не съм достатъчно запозната със ситуацията, за да давам каквито и да било съвети, но все пак, нещата винаги могат да бъдат погледани от друг ъгъл.

люляк™ каза...

и май не се изразих достатъчно добре, но мисълта ми е, чеее понякога сме убедени, че вината е в нас, а всъщност изобщо не е така (:

you're strong (:
и между другото, мисля че във фейсбук гледах някакви коментари на.. доколкото разбрах, баща ти. и много мило ми стана.. някак.. аз никога не съм могла да споделям по такъв начин с родителите си. имаш невероятна връзка с тях (: прекрасно е