Без съмнение новината е стигнала до вас; прокраднала се е някъде из стената ви във фейсбук, из "сподели тази картинка за вечно щастие" и "напиши ми цифра между 1 и 42 и ще получиш вафла". Все пак, за неразбралите, накратко: из родните медиите гръмна новината, че в димитровградския младежки център по заръка на директорката, госпожа Ташева, е разфасован ценен роял от марката "Блютнер". Не съм музикант, но от хората, с които говорих по темата, разбрах, че това не е какъв да е роял, а ценен, хубав инструмент. След това се казаха и изписаха хиляди неща - за простотията и ограничеността на народа, за смъртта на културата в България, а пък прочетох и коментар от другата страна: "госпожа Ташева човек да беше убила нямаше да я съдите толкова". Крачетата били нестабилни, твърдеше въпросната госпожа, много скъпо било да се изнесе роялът, затова бил насечен на парчета. Единият от хамалите с горда усмивка на уста твърдеше, че ще си направи маса от капака на рояла. Тогава ми се догади и затворих прозореца с репортажа.
Честита да му е масата на човека. Да си пие със здраве домашната ракия на нея, да нагъва сланината и да слуша на макс Преслава и Анелия.
Честито и на другите люде, които с гордост ще нагъват блютнерски компоти. Поне ще има с какво да се похвалят на комшията.
Искам да напиша нещо за това колко ми се гади, когато чета такива неща, но професорите ми тук ме учат да подхождам с критично мислене към всеки материал, който ми се подаде. Може би има друга страна на историята. Може би наистина е било извън правомощията на госпожа Ташева да решава съдбата на "Блютнер"-а, може би е бил нечия друга собственост, може би не е имала финансите да оправи "нестабилните крачета", може би, може би. Обаче насеченият роял не е единичен случай. Масово днес по улиците ни вървят хора със секири, които ги размятат наляво и надясно, хвърлят ги по културата и обществото и те кървят ли кървят. Секат рояли, затварят младежки домове и читалища, театри, библиотеки. И после отиват да гласуват. Или, пази Боже, влизат в парламента.
Искам да напиша и "няма да се върна", но се опитвам изобщо да не пристъпвам в тази територия на мислене, защото обичам България, дори и да избрах да я напусна.
Няма как да обясня на съквартирантката ми това, защото тя идва от Унгария, а там убийството на култура е престъпление. Тук също.
Но ме боли, една тъпа, пулсираща несподелена болка заради това, което се случва в страната, която не успях да променя.
Скоро всички ще ядем димитровградски компоти.
Ще ядем и ще плачем.
Заради изгорената музика.
Няма как да обясня на съквартирантката ми това, защото тя идва от Унгария, а там убийството на култура е престъпление. Тук също.
Но ме боли, една тъпа, пулсираща несподелена болка заради това, което се случва в страната, която не успях да променя.
Скоро всички ще ядем димитровградски компоти.
Ще ядем и ще плачем.
Заради изгорената музика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар