нощно

Обичам да съм сама.

Обичам да пия кафето си сама, обичам да чета книгата си сама, обичам да съм сама в метрото със слушалките в ушите далеч от хората и от света. Дава ми време да мисля. Освобождава ума ми. Мога с часове да стоя на Grey's Monument или на пейките около Тайн и да гледам как хората минават, хора всякакви, шарени, отвеяни от вятъра, прекрасни. Обичам да чета сама; обичам да се заравям в завивките си, съвсем, съвсем сама, обичам да дишам аромата на маминия омекотител, обичам да седя сама и да пия горещия си шоколад с marshmallows и да гледам как градът се събужда.

Но после виждам майка с детето си, виждам влюбени двойки, виждам някой как се смее с най-добрия си приятел и нещо ме жегва, пробожда ме право в гръдния кош.

После разбирам, че може и да обичам да съм сама, но да бъда самотна определено не ми се нрави.