защо съм добра в това, което правя

звучи твърде.
звучи хвалбарско и казано с прекалено много самочувствие.
но е така. добра съм в това, което правя.

добра съм в ученето на това, което обичам. добра съм в това да чета страници и страници медиен анализ, добра съм в това да чета есета за постмодернизма, добра съм и в това да ги обсъждам подробно с професора си, както и да му казвам 'виж, не разбирам', той да ми се усмихне и да ми каже 'сигурна ли си?' и да е прав.
добра съм в писането. добра съм в това да набера триста думи за два часа, добра съм в това да приключвам статиите си два дни преди крайния им срок. добра съм в това да пиша за нещо, което не ми е интересно - особено добра съм в приключването на такива статии.
добра съм в работата си. добра съм в работата си, защото посрещам всеки пиян или трезвен човек с усмивка и те едва ли не се радват, че им вземам парите. добра съм, защото се разбирам с колегите си - изключително забавно е да учиш англичанин на български и той с усмивка и светлина в очите да повтаря след теб 'лютеница, лютеница!'. добра съм в работата си, защото въпреки че три часа стоя права и ми е студено и ме заприказват не съвсем както ми харесва, аз се усмихвам и реагирам както трябва. добра съм в работата си, защото колкото и да съм усмихната не давам да ми се пазарят да ги пусна за по-евтино. добра съм в работата си и защото се забавлявам.
всъщност?
добра съм във всичко, защото се забавлявам, най-вече?

най-накрая разбрах къде ми е била грешката в подхода ми към живота като цяло
когато се забавлявам ми е много по-лесно
и съм много по-добра в това, което правя.

когато хората около мен са усмихнати и ми казват, че нямат проблем да почакат, не ми правят сърдити физиономии и не изглеждат сякаш живеят на всекидневна диета от лимони,
тогава съм добра в това, което правя.