Нов ден, нова вечер

Къде ли? 'ми нали "не отивам никъде, затова отивам навсякъде!"
За луд бяг по дъждовните булеварди, за жълти блусове и слънчогледови мисли, мазни от машинно масло, тъмнооки, сини и изстрадали, ето това искам, ето това ще направя.
И продължавам човече, пак съм напред-назад, нагоре-надолу, по дъжд, с мокри крака, с влак, с автобус, значение има ли? Пристигам, бягам по улицата, нагоре, нагоре, нагоре, а после надолу, надолу, надолу, а после в автобуса, а после хей, здрасти, непознати човече, сори, ама бързаме, малко пейка, цветя, дъжд, малко вкъщи, малко филм, малко сами, а после "Ae kvo stana?". И пак, нагоре, надолу, срещаме се с няк'ви хора, пием няк'ви бири и, чакай ве, ама то наоколо се въртяло! После малко някъде си, малко кал, малко нощ, малко смях, малко кожа, звездна Борисова, кънтящо метро. Айде после пак в закътания квартал, с наргилето и китарата и тези хора на това място и тези истории по това време.

Нов ден, малко сутрин и тъмно и скачам на нечий гръб, но не успявам да изненадам. Малко метро, с топъл горещ шоколад сутринта, а после пак тъмно и топло и сиво и хубаво за няколко часа, а после с този човек, под това боцкащо одеало, за толкова време. И после пак тръгваме, напред в софийската вселена, следва зелено, тракащи топчета и щеки, тежащо отвътре, после следва малко подай-ми-тази-бутилка или дай-ми-този-ход. Пак вървене, пак чакане, пак сбогуване, до следващия път. До скоро, до чисто пътуване, до.