there's a drumming noise inside my head

Знаеш, или не разбираш, искаш, или не можеш, не зная. Черен ли си, бял ли си, и това не зная, не ме и интересува. Нищо не ме интересува. Научих се да живея само някои дни.
Останалите просто да мърдам. Да съществувам под някаква нищожна и смешна форма. Да се усмихвам смело, но фалшиво, а после да се излея само на един човек и да съм щастлива истински.
Дрънчат ми барабани в главата, почват, когато се почувствам истинска, обичам, когато пръстите ми застудят, а аз започна да пиша и, о, така да ми мирише на канела и на море! И на свобода, и на прясно приготвено кафе, и на предстоящо хубаво.
А не днес, цял ден, като голямото тъпо.
Нищо, живея. Живея, защото го мога, защото мисля за лимони, за плодов чай, за Канзас и ...
... и се усмихвам, но истински.
Защото пиша истински неща, за фарове и светлина и се чувствам жива. Мирише ми на парфюм от китката ... и пак се чувствам жива. Мирише ми и на бяло листче с черен тънкописец.
Един ден. Още един, още един, още един.
Искам да заспя и да се събудя в неделя. После пак да заспя и да се събудя в началото на април.
Не знам защо, но усещам хубави неща. Хубави неща, които идват съвсем скоро, чувам ги, с тихите си стъпки и бели нозе, чувам ги. Идват, да ми дадат кураж и надежда да продължа.
Нататък.

1 коментар:

Crash каза...

да се събудиш в началото на пролетта, мече :P И аз така искам, но до тогава трябва да завърша първия филм *giggle*