watch me burn the past to the ground

in the evening, i've got to roam
can't sleep in a city of neon and chrome
feels to damn much like home
where the spanish babies cry
so let's find a bar,
so dark we forget who we are!
where all the ghosts of the nevers and maybes die

отмятам като есенни листа (почти!) всичко около себе си, не мисля за утрешния ден, защото no day but today и се върнах към рентовската философия за живота, а някои от листата остават хербаризирани в голяямата книга на прекрасните ми есенни спомени. (ползвам думата "есенни" прекалено често) защото не виждам вече памуковите облаци, небето ми е прекалено светло сутрин и не мога пак да си пея самичка по улиците.
но за сметка на това шалът ми още мирише на неделя и имам прашинки в косата и паля улиците с крачката си и ентусиазма си.
и хехе, не, не ми трябваш, ти! въпреки, че никога няма да кажа кой си, не ми трябваш, защото те превъзмогнах, отдавна, отдавна спрях да се радвам дори на факта, че не ме забелязваш и просто продължих живота си, защото така трябва, защото се огледах и видях. и по дяволите, живея. живея. света ми е шарен, чая ми топъл, мирише ми на есен и на онзи специален аромат. the fire is out anyway, take your powder, take your candle, take your brown eyes, your pretty smile, your silhouette, защото те забравих и съм доволна от това, защото не ме боли вече и така и трябва. и май трябва да спра да (си) / (ти) давам причини за това.
сега вече има някой друг, който, когато кажа "ще вали" и ми вярва.
times are shitty, but i'm pretty sure they can get worse! ще вали.