в пъстро-зелени мечти.

не, това е сериозно една от най-прекрасните песни, които съм чувала. не само мелодията, не само лъхтящия на старо и хубаво и топло клип, а и цялата зеленина, която блести от текста. обожавам, обожавам такива песни, които ме карат да се чувствам жива, напомнят ми за лятото, мириса на тревата и росата, за топлия летен дъжд, за всичко хубаво, за което направо си умирам. а това ми трябва. напоследък много ми трябва, за да успея да се преборя с нещата, които ме натоварват по някакъв странен начин, който не мога да обясня.
може би пък си искам пак онези времена, когато бях малка и се ровех сред старите, миришещи на нафталин дрехи в стария килер на село без да знам защо, а после лягах и гледах прашинките на слънчевата светлина и ми беше едно такова топло, спокойно, старинно, миришещо на прах, с полу-олющени тапети, звънтящ живот, който, ако се заслушам както трябва, все още мога да чуя някъде покрай мен.
и не иска да спи, и иска да задържи тези пъстро-зелени мечти.