Седнах с мисълта да опиша цялото софийско приключение от-до, но открих, че силите ми не стигат за това. Дори и да става въпрос само за седем часа и нещо.
Усетих есента, обаче. Когато автобуса ми тръгна я усетих по-силно от всякога.
И е студена. И не знам защо ми се въртеше To Be With You в главата. Песента е прекрасна.
Силно препоръчвам на всички да прочетат "Фарс или никога вече самота" на Кърт Вонегът. Защото аз с това се занимавах, докато се опитвах да игнорирам топката в стомаха ми. Невероятна е, наистина.
Все пак, големия град ми се отрази изключително добре. Е, не само той, разбира се.
Искам си хубавите моменти пак, и пак, и пак ...
Сигурно съм егоист, но да, искам си ги.
Але-хоп!
1 коментар:
на мен пък фарс-а не ми хареса толкова, прекалено я превъзхваляват.
шанс ^^
Публикуване на коментар