come together

Или най-прекрасното нещо, което някой някога изобщо е правил за мен.
Имах си Човек за осем-часа-и-нещо и то съвсем неочаквано.
Имах собственото си щастие толкова близо до мен.
И изпращайки Човека си (с правилния автобус) искрено ми се доплака и още повече намразих южната автогара. Не ми се е случвало да съм толкова изгубена и толкова намерена едновременно. Толкова да не знам къде съм и същевременно да се чувствам у дома. Защото моят дом е там, където е сърцето ми. Не смея дори да кажа "обичам те", защото знам, че това не е достатъчно да опише това чувство, което тупти ей тук всеки път когато ми се случи нещо подобно с моя си Човек. А когато овладях треперенето в крайниците си, когато се прибрах и пак бях сама, когато всичко мина през главата ми, легнах на пода и се унесох под звуците на The Doors , защото yeah music is your special friend. Мисля си, че ние сме математици - за нас числата носят някакво специално значение. Не са просто числа и никога не са били. Всички онези кратки моменти на радост, които карат душата ми да се издига до небивали височини, до небета, невиждани от никого, до чувства, недокоснати и неопознати, до нещо, което не знам какво е, но определено ми харесва. Тези неща, дето са твърде хубави, приличат на сънища и все пак като усещаш миризмите и вкусовете на всичко около себе си разбираш, че всъщност не са. Когато музиката свърши остават думите, неизречените, остават докосванията и малките моменти слънчева светлина, преди да дойде мракът на самотата. Преди да дойде студа.

"а знаеш ли колко много те обичам?"