it starts in my toes, makes me crinkle my nose

Sometimes the things I do astound me
Mostly whenever you're around me.

Lately I seem to walk as though I have wings
Bump into things like someone in love
Each time I look at you I'm light as a cloud
And feeling like someone in love

Написах само четири думи в една тетрадка - "още не мога да се отърся"
Lord, наистина не мога.

Но тази сутрин определени неща много ме издразниха. Гледам и чета как млади хора пропиляват времето си да се оплакват колко им е зле живота. Как лятото им минава в мрънкане тип "никой не ме обича" и "на никой не му пука за мен". Осъзнайте се, идиоти такива. Осъзнайте, че този живот няма да е вечен, че лятото на тези безгрижни години все някога свършва ... и, о, тогава ще молите да ви се върнат, но няма, няма, защото така е устроен светът. Но не ги пропилявайте, за Бога! Времето е прекалено малко за безсмислени неща! Радвайте се, че се събуждате сутрин, че виждате тези, които обичате, че сте близо до хора, с които можете да говорите! Има толкова малки неща покрай вас, които не забелязвате, глупци. Погледнете света около себе си, излезте от тези измислени неща и просто бъдете откачалки, бъдете уникални и невероятни, бъдете себе си. Радвайте се на слънцето, на зеленината, и, о, повярвайте ми, веднъж излезете ли от това има дяволски много неща на които да обърнете внимание. Точно това го знам - някои от предишните ми постове говорят, че и аз съм изпадала в такива настроения. Не ме е срам от тях. Но не искам и да ги повтарям, не искам да ставам бездушен човек, който само се жалва. Не позволявайте на някакво мимолетно състояние да провали прекрасното циганско лято на младостта ви. Защото просто не е правилно, не е.