Този ден Хорхе ме чакаше с готова приказка.Няма нужда да казвам каквото и да било друго.
Когато синът пораснал, бащата му рекъл:
- Сине, не всички се раждаме с криле. Вярно е, че не си длъжен да летиш, но мисля, че ще е жалко само да ходиш, щом добрият Господ ти е дал криле.
- Но аз не знам да летя - отвърнал синът.
- Така е... - казал бащата.
И както вървели, стигнали до ръба на планинската пропаст.
- Виждаш ли, сине? Това е пропаст. Като ти се прииска да летиш, ела тук, поеми си дъх, подскочи и като разпериш криле, ще полетиш.
Синът се поколебал.
- Ами ако падна?
- И да паднеш, няма да се пребиеш. Само ще се поожулиш и ще станеш по-силен за следващия опит - отвърнал бащата.
Синът отишъл в селото да се види с приятелите си, с другарите си, с които вървял рамо до рамо в живота.
Най-тесногръдите му рекли:
- Да не си луд? За какво ти е? Баща ти нещо е откачил... Защо ти е да летиш? Зарежи тия глупости! На кого му е притрябвало да лети?
Най-добрите приятели го посъветвали:
- Ами ако е вярно? Не е ли опасно? Защо не започнеш постепенно? Опитай да се хвърлиш от някоя стълба или от клоните на някое дърво. Но ... от върха?
Момъкът послушал съвета на тези, които го обичали. Покатерил се на едно дърво и като набрал кураж, скочил. Разперил криле, размахал ги с всички сили, но за съжаление, паднал на земята.
С голяма цицина на челото отишъл при баща си.
- Ти ме излъга! Не мога да летя. Опитах и виж как се ударих! Не съм като теб. Моите криле са само за красота.
- Сине - отвърнал му бащата. - За да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле. То е като да скочиш с парашут: нужна е височина.
За да полетиш, трябва да си готов да рискуваш.
Ако не искаш, може би е по-добре да се примириш завинаги и да продължиш да ходиш.
Из "Нека ти разкажа" на Хорхе Букай
Нека всеки го прочете и осмисли.
5 коментара:
обожавам му книгите, вееелики са <333
//някакви цитати-асоциации, изплуващи в главата:
- Едно е сигурно - натъртвам, - ако имаш крила и не ги използваш, те ритат в ниското. //В.Захариева
и друго(мисля, че е Москово):
(Ако не летиш), крилата ти пречат да ходиш/вървиш.
Keep walking...Johnnie Walker.
Просто като го прочетох и това мигновенно ми изникна в главата, нямаше как да не го напиша ^______^
Сладур, блога ти стана много як с тоя оранжев (любимия ми цвят) външен вид !!! Повърхоностно от моя страна, но почнах да го чета откакто стана така красив! *hugs*
Искам да се видииииииииииииииииииим.
славена
Я, Славенаааааа ^^^^ {{}}каква приятна изненада (:
Хихихи, хич не е повърхностно, радвам се, че го четеш :Р
И аз искам да се видиим!
кенди-луничеста усмивка за теб <3
Ей този индивид ми бърка в мозъка като с клечка за уши... В момента съм едва в началото на "Нека ти разкажа", но за сметка но това толкова много не му бях мислила на живота от... векове? Да, векове.
Хубаво е да видиш, че още някой знае за какво иде реч при Дебелия.
Поздрави :)
Публикуване на коментар