Long live the King.

Почивай в мир, Джако.



Иска ми се да обясня какво почувствах, когато разбрах, че вече го няма.
Някакво...смазващото усещане за някой, който вчера е бил Там, Там някъде, който е дишал, говорил ,мечтал. А сега...е някъде другаде.
Никога не съм харесвала Майкъл Джексън кой знае колко, но, да, имаше негови песни, които обожавах до дъното на душичката си, уважавах го и заради танцьора, който беше. Кралят беше и една голяма част от детството ми. Не ми се иска да повярвам, че го няма.

1 коментар:

Анонимен каза...

Мда, същото е и от тази страна на слънцето. Да живее краля.. и вечните му песни, поднесени чрез страшно яки танци и много женски писъци.