Я твой ужас и страх.

Припомних си колко много обичам руско кино, руска музика. Русия.
Трябват ми повече такива неща, които да ме държат будна, достатъчно будна да мога да виждам и чувам живота, да обичам, да се радвам, да плача, да викам, да чета, да усещам. Да губя, да имам, да получавам, да вземам, да рисувам. Да бъда най-добра приятелка, да бъда дъщеря и да бъда нечия опора. Да бъда и същевременно човека, който се нуждае от такава опора, но егото му е прекалено голямо, че да си го признае.
Остана още един изпит. А после - здравей не-толкова-чакано лято. Уморих се от счупени надежди.