Мислите ми по въпроса се обобщават най-вече с "В никакъв случай". Но напоследък вече като на шега съм изневерила на поне четири-пет принципа, защо не и този?
Моята дилема относно Флойд на тъмно започна преди няколко години. Не помня точно кога или по какъв повод, но с Ваня си говорехме за красивото изкуство, което хем те довежда до такова уникално състояние на душевен катарзис, че ти се иска да скочиш толкова надалеч, чак до 70те, а същевременно те къса, хапе и дере вътрешно. Нямаше как да изпуснем Пинк Флойд - музката, която всъщност я беше накарала да ми каже "здравей" преди години в онзи вече забравен форум на онази недотам забравена група. Последва обстойно обсъждане на творчеството им, същевременно тя ме запозна с Antimatter, а аз нея - със Sopor Aeternus.
Тогава Ваня просто ей така подметна "А пък да знаеш, аз на Флойд най-добре спя!"
В момента сигурно бих се присмяла на тринадесет-четиринадесет годишното си Аз, което изпръхтя пренебрежително и отбягна темата, защото го беше прекалено страх да си признае, че единствения албум на тези розови магьосници, който беше слушало тогава, беше CD в издраскана кутия с някакъв странен символ на черен фон, чиято обложка кръстникът й беше напечатал на домашния си принтер и беше записал около 4-5 песни погрешно на албума, и не можеше да мине през онази странна песен с крещенето без да сънува поне два-три различни кошмара в една вечер.
А после Ваня прати на онова ми Аз Embryo, което се оказа точно страшната песен с крещенето. Нали се сещате, нямаше artist tags на старата уредба, която въртеше дискове до прегряване.
Първо песента ме уплаши. После ме разплака. После я забравих. А когато след години я намерих отново, затрита някъде в дебрите на харддиска си, ме хвърли в едно от най-силните ми състояния. Не съм говорила с Ваня от години, дори не бих я познала ако се сблъскаме на улицата; но когато пуснах онзи файл, с онзи емблематичен лайф, нещо ми се счупи, нещо ме накара да се свия в ъгъла на леглото си и просто да седя там, да седя без да правя нищо, докато песента върти ли върти ли върти.
Разпечатах текста и си го лепнах баш до главата, така че всеки път преди да заспя, той беше последното нещо, което прочитах. Говорете ми после за мазохизъм.
Последва процесът на преоткриване. Албумът беше същия, песните бяха същите, но аз ги виждах, чувствах по различен начин; вкусът на звуците беше съвсем друг, не можех да се спра, просто да лежа в тъмното и да слушам. Движение, съзнание, емоция, Флойд. Мантра, която ми се беше загнездила в главата толкова дълго време.
Отново веднъж направих грешката да заспя на тяхна музика. Отново кошмари, изпълнени със странни лица, които просто ме гледат, с китари по течението на реката и два клоуна, които се подмятат взаимно, с безизразен мъж пред телевизор, с чукове, тръгнали заплашително към тухлената стена, деца със странни маски и месомелачки.
Не съм го правила оттогава. Не посмях.
В момента е 2:44, аз току що изслушах High Hopes и тъй като старата уредба отдавна е изчезнала, Embryo е отдавна загубена, а детството ми сякаш изтича все повече и повече през пръстите ми със всеки един нов сайт на университет който отворя и букмаркна, решавам да запазя поне тази моя малка част. Страхът от Пинк Флойд. Може би е време да го превъзмогна, да си спомня, че това е просто музика, за Бога, аз обичам музиката, няма как тя да ме нарани.
Ама да, ама именно това е, нали? Флойд могат да наранят, само дето хич няма да го забележиш. (Току що прекарах 20 минути в чуденка как се пише тази последна дума. Виждате ли какво имам предвид?) Поне не веднага.
Или пък това е някакъв начин на вселената да ми покаже, че трябва да го превъзмогна и да продължа, да си оставя детството зад мен с този привидно незначителен акт: да слушам Пинк Флойд късно вечер.
Ако е така, то вселената има доста извратено чувство за хумор.
Това е. Добре познатите на всички четири албума са подредени (да, четири, толкова, нямам сила за повече) един след друг и проклетият iTunes сякаш ми се подиграва като чака да натисна онова копче с равнобедрения триъгълник с централна ротация 90 градуса.
Умът ми вече започва да се настройва Флойдовски.
Лягам. Заспивам.
Все пак, няма от какво толкова да се страхувам.
Нали?
Long nights
Заслушах Еди отново и си спомних за онези дълги, дълги нощи на блогване, където цялата ми кръв се изливаше на един бял екран, когато виковете ми се превръщаха в малки черни думи, но някакси ми ставаше по-леко. Изгубих това. Изгубих го по пътя си напред, на кой завой остана и чака ли ме с вечно вдигнат палец да отида и да си го прибера?
Да. То е там - гъделичка ъгълчетата на мозъка ми, свива паяжини на златните паяци, просто трябва да се понапрегна повечко.
Още. Още. Още.
В гънките на нощното перде се крие отдавна забравен цигарен дим и аромат на мандарини, спомням си за неща, които по принцип пиша в малка кафява тетрадка с кожена подвързия, които са толкова лични и същевременно толкова истински, и макар и да нямам силите да ги напиша, споделя и преживея отново, само докато пиша безсмислици, докато си чеша клавиатурата с празни думи, ми става по-добре.
И това ме връща към същината.
Истина е - когато блогвах, когато пишех безцелно, но ми се получаваше неочаквано, неискано и нечакано, ми ставаше по-добре. Защото има неща тук, които са препратки към най-белите ми от болка моменти, тези, в които електрически бури и малки земетръси се вият из музикалния ми плейър, довършени от мекия звук на китара, защото препрочета ли ги се връщам там и единственото, което си спомням е, че блогнах ли ги, ми стана по-добре.
Проклети да са белите файлове, които застават между мен, тетрадката и химикала с невероятно тънкия писец. Проклети да са всичките рими, които бълнувам насън, проклети и да са злодеите, които държат ножове за маргарин, проклети да са тея, дето тичат към слънцето и палят огньове, защо трябва да пиша за тях, а не мога, защо, като е толкова умен уърд-а, просто не копира това, което ми е в главата на проклетата си бяла страница, която обвинително ме гледа от два дена насам?
Няма да съм последната. Няма да съм първата. Аз ще съм шестнайстата - просто защото числото ми харесва - и ще предпочета да стоя тихо отстрани, да чакам да дойде моя момент.
Защото ще дойде, о да.
For me it begins at the end of the road.
Да. То е там - гъделичка ъгълчетата на мозъка ми, свива паяжини на златните паяци, просто трябва да се понапрегна повечко.
Още. Още. Още.
В гънките на нощното перде се крие отдавна забравен цигарен дим и аромат на мандарини, спомням си за неща, които по принцип пиша в малка кафява тетрадка с кожена подвързия, които са толкова лични и същевременно толкова истински, и макар и да нямам силите да ги напиша, споделя и преживея отново, само докато пиша безсмислици, докато си чеша клавиатурата с празни думи, ми става по-добре.
И това ме връща към същината.
Истина е - когато блогвах, когато пишех безцелно, но ми се получаваше неочаквано, неискано и нечакано, ми ставаше по-добре. Защото има неща тук, които са препратки към най-белите ми от болка моменти, тези, в които електрически бури и малки земетръси се вият из музикалния ми плейър, довършени от мекия звук на китара, защото препрочета ли ги се връщам там и единственото, което си спомням е, че блогнах ли ги, ми стана по-добре.
Проклети да са белите файлове, които застават между мен, тетрадката и химикала с невероятно тънкия писец. Проклети да са всичките рими, които бълнувам насън, проклети и да са злодеите, които държат ножове за маргарин, проклети да са тея, дето тичат към слънцето и палят огньове, защо трябва да пиша за тях, а не мога, защо, като е толкова умен уърд-а, просто не копира това, което ми е в главата на проклетата си бяла страница, която обвинително ме гледа от два дена насам?
Няма да съм последната. Няма да съм първата. Аз ще съм шестнайстата - просто защото числото ми харесва - и ще предпочета да стоя тихо отстрани, да чакам да дойде моя момент.
Защото ще дойде, о да.
For me it begins at the end of the road.
Колко е лесно само, триеш, връщаш, поправяш, всичко си е на мястото, а на мен направо ми се реве. Защо - само аз си знам.
Ако си измервах живота в песни, той трябва да е един неспирен континиум от компилации, с лек привкус на бродуей, а точно в момента - антиметър. Не Зепелин, а точно Антиметър, защото са толкова на място, със виещите си сирени ми бият по главата, казват ми да се съсредоточа щото хората разчитат на мен и добре, ще го направя.
А и да кажа, че A Quiet Belief In Angels на R J Ellory ме държи цяла за момента.
Ако си измервах живота в песни, той трябва да е един неспирен континиум от компилации, с лек привкус на бродуей, а точно в момента - антиметър. Не Зепелин, а точно Антиметър, защото са толкова на място, със виещите си сирени ми бият по главата, казват ми да се съсредоточа щото хората разчитат на мен и добре, ще го направя.
А и да кажа, че A Quiet Belief In Angels на R J Ellory ме държи цяла за момента.
Сбогом на капките.
Тоя блог вече умира, утре ще му тегля чертата.
Колко - година и нещо. Толкова му беше.
Иначе - има още смешен грим, чака само да го намерите. Може да се е поскрил в някоя точка или запетайка, aма си е там.
Та, досвидания.
Колко - година и нещо. Толкова му беше.
Иначе - има още смешен грим, чака само да го намерите. Може да се е поскрил в някоя точка или запетайка, aма си е там.
Та, досвидания.
Пропук-пропук-тряс
... направи малкият ми свят снощи.
Вече съм непоправимо хвърлена в емоционалната дупка надълбоко в стомаха ми, да, същата онази, която ме дере, разкъсва на парчета.
А после самота, а после голямо нищо, а после пак сълзи и пак зачервени от болка очи.
Знам бе, знам. Ще го преживея. Всички така ми казват. Знам.
Но загубих една съществена част от живота си, направо ми я изрязаха със скалпела, още ме боли, още мога да крещя, но ми е толкова тежко в гърлото, че не мога. Нито мога да се съсредоточа, нито имам силата да затрия всичко, което съм писала отдавна, но имах силата да затрия няколко снимки, да натисна един бутон.
Така ли става напоследък? Така изключваш важните неща от живота си?
И така да е. От снощи имам чувството, че ще повърна - надявам се така да стане, да ми се махне това гадното тежкото в гърлото. Мама каза: "Трябва да го изплачеш." Защо не мога да го изплача? Защо не мога да се осъзная къде съм?
Но не, няма да го приема. Няма да приема, че съм живяла в лъжа, нито ми пука колко лигаво звучи това. Няма да го приема.
Ще продължа напред, ритайки, блъскайки, чупейки.
A world begins where the road ends.
Вече съм непоправимо хвърлена в емоционалната дупка надълбоко в стомаха ми, да, същата онази, която ме дере, разкъсва на парчета.
А после самота, а после голямо нищо, а после пак сълзи и пак зачервени от болка очи.
Знам бе, знам. Ще го преживея. Всички така ми казват. Знам.
Но загубих една съществена част от живота си, направо ми я изрязаха със скалпела, още ме боли, още мога да крещя, но ми е толкова тежко в гърлото, че не мога. Нито мога да се съсредоточа, нито имам силата да затрия всичко, което съм писала отдавна, но имах силата да затрия няколко снимки, да натисна един бутон.
Така ли става напоследък? Така изключваш важните неща от живота си?
И така да е. От снощи имам чувството, че ще повърна - надявам се така да стане, да ми се махне това гадното тежкото в гърлото. Мама каза: "Трябва да го изплачеш." Защо не мога да го изплача? Защо не мога да се осъзная къде съм?
Но не, няма да го приема. Няма да приема, че съм живяла в лъжа, нито ми пука колко лигаво звучи това. Няма да го приема.
Ще продължа напред, ритайки, блъскайки, чупейки.
A world begins where the road ends.
Скучно ми е xD
I am a morning person.
I am a perfectionist.
I am an only child.
I am Catholic.
I am currently in my PJs.
I am currently pregnant.
I am currently suffering from a broken heart.
I am left handed.
I am married.
I am addicted to MySpace.
I’m shy around the opposite sex.
I currently regret something I have done.
When I get mad, I curse.
I don’t like anyone.
I enjoy country music.
I enjoy jazz music.
I have a car.
I have a cell phone.
I have a pet.
I have at least one brother or sister.
I have been to another country.
I have been told that I’m smart.
I have been told that I have an unusual sense of humor.
I have had a broken bone.
I have changed a lot over the past year.
I have had surgery.
I have killed another person.
I have had my hair cut within the last week.
I have had the cops called on me.
I have kissed someone I knew I shouldn’t.
I have kissed someone of the same gender.
I have mood swings.
I like Shakespeare.
I love to cook.
I like Michael Jackson.
I love sleeping.
I love to shop.
I miss someone right now.
I own over 100 CDs.
I own over 100 DVDs.
I own and use a library card.
I practice a religion that is not considered mainstream.
I read books for pleasure in my spare time.
I sleep a lot during the day.
I strongly dislike math.
I think Britney Spears is pretty.
I will try ALMOST anything once.
I work at a job that I enjoy.
I would classify myself as ghetto.
I can name all seven dwarfs from Snow White.
I am currently wearing socks.
I am tired.
I am currently waiting for someone.
I lost contact with someone.
I hate Miley Cyrus.
I think Party In The USA is catchy.
I’d date Harry Potter.
I can name all the past presidents of the United States.
I know who was president before George Bush.
I love pickles.
I need the internet to live.
I prefer vanilla over chocolate.
I watched Star Trek.
I watched all six movies of Star Wars.
I own an Xbox.
I think music is life.
I. Music (BOLD THE ONES YOU LIKE)
Acceptance. Coldplay. Dave Matthews Band. David Bowie. Foo Fighters. Hellogoodbye. The Killers. James Blunt. Teddy Geiger. Linkin Park. Muse. Ok Go. Panic At The Disco. Peter Bjorn & John. The Postal Service. Timbaland. Jack Johnson. Norah Jones. Drake. The Fray. The Wreckers. Michael Buble. Beyoncé. Metallica. Massive Attack.The Red Hot Chili Peppers. Wu-tang Clan. Fergie. Sarah McLachlan. Band of Horses. John Mayer. Jason Mraz. Justin Timberlake. Lil’ Wayne. Lil’ Jon. Three 6 Mafia. Nelly. Young Joc. T.I. Sean Paul. 50 Cent. Eminem. Michael Jackson. Kenny Chesney. Carrie Underwood. Edward Sharpe and the Magnetic Zeros. Lynyrd Skynyrd. Neil Young. The Beatles. Brad Paisley. Jack’s Mannequin. Tim McGraw. Taylor Swift. P. Diddy. Jay Z. Eiffel 65. Ace of Base. The Underdog Project. Dream Theater. Santana. Alicia Keys. Incubus. Victor Wooten.Ludacris. Gorillaz. Matchbox 20. Say Anything. Taking Back Sunday. Eric Clapton. The Darkness. Weezer. The Eagles. Jimi Hendrix.Maroon 5. Billy Joel. Paramore. Reel Big Fish. Anberlin. Mae. Family Force 5. AC/DC. Hootie and the Blowfish. Electric Six. Outkast. R.E.M. The White Stripes.Mika. Crystal Castles. Britney Spears. Spice Girls. The Gossip. Lady GaGa. Nirvana. Smashing Pumpkins. Third Eye Blind. Metro Station. All Time Low. Motion City Soundtrack. The Rocket Summer. Tenacious D. Something Corporate. The Moldy Peaches. Macy Gray. Mandy Moore. Plain White T’s. Yeah Yeah Yeahs. My Chemical Romance. Fall Out Boy. Lights. We the Kings. The Rolling Stones. Angels & Airwaves. Yacht. The Beastie Boys. Black Eyed Peas. Boys Like Girls. Jonas Brothers. Demi Lovato. Selena Gomez. Miley Cyrus. The Cure. Cobra Starship. Death Cab for Cutie. Deftones. Team Sleep. Filter. Goo Goo Dolls. Honor Society. Katy Perry. Kid Cudi. MCFLY. Never Shout Never. Passion Pit. Asher Roth.
II. Movies (BOLD THE ONES YOU’VE SEEN)
Pride and Prejudice. Glory Road. The Princess Bride. Robin Hood Men In Tights. Love Actually. Garden State. Goonies. Center Stage. Ocean’s Eleven. Seven. Newsies. 300. Donnie Darko. Eternal Sunshine of the SpotlessMind. My Best Friend’s Wedding.Mean Girls. Hairspray. Moulin Rouge. Fight Club. Rocky. Pulp Fiction. What A Girl Wants. Kill Bill. Thank You For Smoking. Little Miss Sunshine. Requiem for a Dream. The Departed. Dawn of the Dead.Memento. The Lovely Bones. 17 Again. 8 Mile. Office Space. Snakes on a Plane. Boondock Saints. Say Anything. The Silence of the Lambs. Saving Private Ryan.Titanic. Steel Magnolias. Saw. Ace Ventura. She’s the Man. Because I Said So. Catch and Release. Music and Lyrics. Spanglish. Casablanca. Stick It. Step Up. The Fast and the Furious. Pineapple Express. Joyride. Halloween. The Italian Job. Crash. Marley & Me. Must Love Dogs. The Last Kiss. Chicago. Harry Potter. Rush Hour. Breakfast at Tiffany’s. Clerks. Shooter. The Bourne Identity. Meet the Parents. Dirty Dancing. A Christmas Story. Rudy. National Treasure. Sleepless in Seattle. Miss Congeniality. The Science of Sleep. The Matrix. Everything is Illuminated. Good Will Hunting. 500 Days of Summer. Bill and Ted’s Excellent Adventure. Empire Records. Phantom of the Opera. Lord of the Rings. Click. Scarface. District 9. The Notebook.
I am a perfectionist.
I am an only child.
I am Catholic.
I am currently in my PJs.
I am currently pregnant.
I am currently suffering from a broken heart.
I am left handed.
I am married.
I am addicted to MySpace.
I’m shy around the opposite sex.
I currently regret something I have done.
When I get mad, I curse.
I don’t like anyone.
I enjoy country music.
I enjoy jazz music.
I have a car.
I have a cell phone.
I have a pet.
I have at least one brother or sister.
I have been to another country.
I have been told that I’m smart.
I have been told that I have an unusual sense of humor.
I have had a broken bone.
I have changed a lot over the past year.
I have had surgery.
I have killed another person.
I have had my hair cut within the last week.
I have had the cops called on me.
I have kissed someone I knew I shouldn’t.
I have kissed someone of the same gender.
I have mood swings.
I like Shakespeare.
I love to cook.
I like Michael Jackson.
I love sleeping.
I love to shop.
I miss someone right now.
I own over 100 CDs.
I own over 100 DVDs.
I own and use a library card.
I practice a religion that is not considered mainstream.
I read books for pleasure in my spare time.
I sleep a lot during the day.
I strongly dislike math.
I think Britney Spears is pretty.
I will try ALMOST anything once.
I work at a job that I enjoy.
I would classify myself as ghetto.
I can name all seven dwarfs from Snow White.
I am currently wearing socks.
I am tired.
I am currently waiting for someone.
I lost contact with someone.
I hate Miley Cyrus.
I think Party In The USA is catchy.
I’d date Harry Potter.
I can name all the past presidents of the United States.
I know who was president before George Bush.
I love pickles.
I need the internet to live.
I prefer vanilla over chocolate.
I watched Star Trek.
I watched all six movies of Star Wars.
I own an Xbox.
I think music is life.
I. Music (BOLD THE ONES YOU LIKE)
Acceptance. Coldplay. Dave Matthews Band. David Bowie. Foo Fighters. Hellogoodbye. The Killers. James Blunt. Teddy Geiger. Linkin Park. Muse. Ok Go. Panic At The Disco. Peter Bjorn & John. The Postal Service. Timbaland. Jack Johnson. Norah Jones. Drake. The Fray. The Wreckers. Michael Buble. Beyoncé. Metallica. Massive Attack.The Red Hot Chili Peppers. Wu-tang Clan. Fergie. Sarah McLachlan. Band of Horses. John Mayer. Jason Mraz. Justin Timberlake. Lil’ Wayne. Lil’ Jon. Three 6 Mafia. Nelly. Young Joc. T.I. Sean Paul. 50 Cent. Eminem. Michael Jackson. Kenny Chesney. Carrie Underwood. Edward Sharpe and the Magnetic Zeros. Lynyrd Skynyrd. Neil Young. The Beatles. Brad Paisley. Jack’s Mannequin. Tim McGraw. Taylor Swift. P. Diddy. Jay Z. Eiffel 65. Ace of Base. The Underdog Project. Dream Theater. Santana. Alicia Keys. Incubus. Victor Wooten.Ludacris. Gorillaz. Matchbox 20. Say Anything. Taking Back Sunday. Eric Clapton. The Darkness. Weezer. The Eagles. Jimi Hendrix.Maroon 5. Billy Joel. Paramore. Reel Big Fish. Anberlin. Mae. Family Force 5. AC/DC. Hootie and the Blowfish. Electric Six. Outkast. R.E.M. The White Stripes.Mika. Crystal Castles. Britney Spears. Spice Girls. The Gossip. Lady GaGa. Nirvana. Smashing Pumpkins. Third Eye Blind. Metro Station. All Time Low. Motion City Soundtrack. The Rocket Summer. Tenacious D. Something Corporate. The Moldy Peaches. Macy Gray. Mandy Moore. Plain White T’s. Yeah Yeah Yeahs. My Chemical Romance. Fall Out Boy. Lights. We the Kings. The Rolling Stones. Angels & Airwaves. Yacht. The Beastie Boys. Black Eyed Peas. Boys Like Girls. Jonas Brothers. Demi Lovato. Selena Gomez. Miley Cyrus. The Cure. Cobra Starship. Death Cab for Cutie. Deftones. Team Sleep. Filter. Goo Goo Dolls. Honor Society. Katy Perry. Kid Cudi. MCFLY. Never Shout Never. Passion Pit. Asher Roth.
II. Movies (BOLD THE ONES YOU’VE SEEN)
Pride and Prejudice. Glory Road. The Princess Bride. Robin Hood Men In Tights. Love Actually. Garden State. Goonies. Center Stage. Ocean’s Eleven. Seven. Newsies. 300. Donnie Darko. Eternal Sunshine of the SpotlessMind. My Best Friend’s Wedding.Mean Girls. Hairspray. Moulin Rouge. Fight Club. Rocky. Pulp Fiction. What A Girl Wants. Kill Bill. Thank You For Smoking. Little Miss Sunshine. Requiem for a Dream. The Departed. Dawn of the Dead.Memento. The Lovely Bones. 17 Again. 8 Mile. Office Space. Snakes on a Plane. Boondock Saints. Say Anything. The Silence of the Lambs. Saving Private Ryan.Titanic. Steel Magnolias. Saw. Ace Ventura. She’s the Man. Because I Said So. Catch and Release. Music and Lyrics. Spanglish. Casablanca. Stick It. Step Up. The Fast and the Furious. Pineapple Express. Joyride. Halloween. The Italian Job. Crash. Marley & Me. Must Love Dogs. The Last Kiss. Chicago. Harry Potter. Rush Hour. Breakfast at Tiffany’s. Clerks. Shooter. The Bourne Identity. Meet the Parents. Dirty Dancing. A Christmas Story. Rudy. National Treasure. Sleepless in Seattle. Miss Congeniality. The Science of Sleep. The Matrix. Everything is Illuminated. Good Will Hunting. 500 Days of Summer. Bill and Ted’s Excellent Adventure. Empire Records. Phantom of the Opera. Lord of the Rings. Click. Scarface. District 9. The Notebook.
Малко
Малко училище. Ама наистина малко. Поне умът ми беше малко там.
После малко щастие, малко слънце, малко спорт,
малко приятели,
малко чудни шарении,
малко нови хора, малко изумителни пичове,
малко баскетбол и малко хек,
малко планове за малко пикници.
А накрая малко поезия, малко заек и мъничък мой, малко блог на прекрасната Тони , която си е прекрасна открай време. После малко head like a hole, black as your soul.
A сега накъде?
Сега към малко усмихващи телефони, малко здравословен сън и утре пак.
Хубав малък ден.
После малко щастие, малко слънце, малко спорт,
малко приятели,
малко чудни шарении,
малко нови хора, малко изумителни пичове,
малко баскетбол и малко хек,
малко планове за малко пикници.
А накрая малко поезия, малко заек и мъничък мой, малко блог на прекрасната Тони , която си е прекрасна открай време. После малко head like a hole, black as your soul.
A сега накъде?
Сега към малко усмихващи телефони, малко здравословен сън и утре пак.
Хубав малък ден.
Нов ден, нова вечер
Къде ли? 'ми нали "не отивам никъде, затова отивам навсякъде!"
За луд бяг по дъждовните булеварди, за жълти блусове и слънчогледови мисли, мазни от машинно масло, тъмнооки, сини и изстрадали, ето това искам, ето това ще направя.
И продължавам човече, пак съм напред-назад, нагоре-надолу, по дъжд, с мокри крака, с влак, с автобус, значение има ли? Пристигам, бягам по улицата, нагоре, нагоре, нагоре, а после надолу, надолу, надолу, а после в автобуса, а после хей, здрасти, непознати човече, сори, ама бързаме, малко пейка, цветя, дъжд, малко вкъщи, малко филм, малко сами, а после "Ae kvo stana?". И пак, нагоре, надолу, срещаме се с няк'ви хора, пием няк'ви бири и, чакай ве, ама то наоколо се въртяло! После малко някъде си, малко кал, малко нощ, малко смях, малко кожа, звездна Борисова, кънтящо метро. Айде после пак в закътания квартал, с наргилето и китарата и тези хора на това място и тези истории по това време.
Нов ден, малко сутрин и тъмно и скачам на нечий гръб, но не успявам да изненадам. Малко метро, с топъл горещ шоколад сутринта, а после пак тъмно и топло и сиво и хубаво за няколко часа, а после с този човек, под това боцкащо одеало, за толкова време. И после пак тръгваме, напред в софийската вселена, следва зелено, тракащи топчета и щеки, тежащо отвътре, после следва малко подай-ми-тази-бутилка или дай-ми-този-ход. Пак вървене, пак чакане, пак сбогуване, до следващия път. До скоро, до чисто пътуване, до.
За луд бяг по дъждовните булеварди, за жълти блусове и слънчогледови мисли, мазни от машинно масло, тъмнооки, сини и изстрадали, ето това искам, ето това ще направя.
И продължавам човече, пак съм напред-назад, нагоре-надолу, по дъжд, с мокри крака, с влак, с автобус, значение има ли? Пристигам, бягам по улицата, нагоре, нагоре, нагоре, а после надолу, надолу, надолу, а после в автобуса, а после хей, здрасти, непознати човече, сори, ама бързаме, малко пейка, цветя, дъжд, малко вкъщи, малко филм, малко сами, а после "Ae kvo stana?". И пак, нагоре, надолу, срещаме се с няк'ви хора, пием няк'ви бири и, чакай ве, ама то наоколо се въртяло! После малко някъде си, малко кал, малко нощ, малко смях, малко кожа, звездна Борисова, кънтящо метро. Айде после пак в закътания квартал, с наргилето и китарата и тези хора на това място и тези истории по това време.
Нов ден, малко сутрин и тъмно и скачам на нечий гръб, но не успявам да изненадам. Малко метро, с топъл горещ шоколад сутринта, а после пак тъмно и топло и сиво и хубаво за няколко часа, а после с този човек, под това боцкащо одеало, за толкова време. И после пак тръгваме, напред в софийската вселена, следва зелено, тракащи топчета и щеки, тежащо отвътре, после следва малко подай-ми-тази-бутилка или дай-ми-този-ход. Пак вървене, пак чакане, пак сбогуване, до следващия път. До скоро, до чисто пътуване, до.
Road trippin'
Диво ми е.
Скача ми се, крещи ми се. Рокерско ми е. Вчера тениската на Deep Purple сякаш ми даваше някаква забравена стара сила, повдигаше ми духа, караше ме да пея AC/DC по улиците, защото rock n' roll ain't noise pollution, rock n' roll ain't gonna die. Знам го. Знам, че не ми се полага, не и тази година - онова хубаво, чисто, потно, врещящо удоволствие. Концертното удоволствие. Мъчно ми е за него - искам пак, в задушен клуб или на стадиона, да се раздера, да мятам коса, да отида към небето, да докосна, да чуя, да помириша. Ама няма.
Както и да е. Аз ще продължавам напред - да пиша за тези неща, които са избледнели полу-кармични спомени.
Да се изгубим. Да блестим в жълто-зелено. Не ме интересува, имам си светофари. Имам си канела. Имам си книга. Друго не ми трябва, нищо друго. Мога да живея само с историите си, щом няма с какво друго. И с Пътя, разбира се. Вече е пролет, мирише на зелено, бяло, чисто, на влакове, море, парфюм. И Път. Душата ми се разделя в триъгълника София-Пловдив-Бургас, едно-две поспъвания и съм там. А после, една песен - и съм там. А пък накрая - една история и пак съм там. Затова ви обичам, знаете кои сте.
Общият смисъл на този иначе така безсмислен пост е - пролет е. Не знам за вас, но аз ще пътувам, обичам и вярвам. Само да дойде април - нарамвайки раницата ще си мисля за това, което съм изпитала днес, за тази притъпяла болка в стомаха ми, причинена от много непътуване. И тя си е тук, без значение какво става. Само когато се почувствам жива се маха.
Раждане. Израстване. Смърт. Да не спя по нощите, защото трябва да чета, трябва да прочета какво е станало, а после да напиша какво е станало. Трябва да се счупя в една миризма, трябва да се потопя в зелени чаршафи. Свобода.
Диво ми е.
Скача ми се, крещи ми се. Рокерско ми е. Вчера тениската на Deep Purple сякаш ми даваше някаква забравена стара сила, повдигаше ми духа, караше ме да пея AC/DC по улиците, защото rock n' roll ain't noise pollution, rock n' roll ain't gonna die. Знам го. Знам, че не ми се полага, не и тази година - онова хубаво, чисто, потно, врещящо удоволствие. Концертното удоволствие. Мъчно ми е за него - искам пак, в задушен клуб или на стадиона, да се раздера, да мятам коса, да отида към небето, да докосна, да чуя, да помириша. Ама няма.
Както и да е. Аз ще продължавам напред - да пиша за тези неща, които са избледнели полу-кармични спомени.
Да се изгубим. Да блестим в жълто-зелено. Не ме интересува, имам си светофари. Имам си канела. Имам си книга. Друго не ми трябва, нищо друго. Мога да живея само с историите си, щом няма с какво друго. И с Пътя, разбира се. Вече е пролет, мирише на зелено, бяло, чисто, на влакове, море, парфюм. И Път. Душата ми се разделя в триъгълника София-Пловдив-Бургас, едно-две поспъвания и съм там. А после, една песен - и съм там. А пък накрая - една история и пак съм там. Затова ви обичам, знаете кои сте.
Общият смисъл на този иначе така безсмислен пост е - пролет е. Не знам за вас, но аз ще пътувам, обичам и вярвам. Само да дойде април - нарамвайки раницата ще си мисля за това, което съм изпитала днес, за тази притъпяла болка в стомаха ми, причинена от много непътуване. И тя си е тук, без значение какво става. Само когато се почувствам жива се маха.
Раждане. Израстване. Смърт. Да не спя по нощите, защото трябва да чета, трябва да прочета какво е станало, а после да напиша какво е станало. Трябва да се счупя в една миризма, трябва да се потопя в зелени чаршафи. Свобода.
Диво ми е.
Абонамент за:
Публикации (Atom)