and it makes me think there's something wrong with me.
somehow i've lost my mind,
but i'm not crazy!
i'm just a little unwell.
Сенките и снега са ми приятели, обичам да ми миришат на тъмно и сигурно.
Най-вече когато има на чий гръб да подскочиш, когато те е страх че ще паднеш от почти заджамените улици.
Или една Йотерамимамишовальоромицецовилзмиро-вечер, в която открихме, че китайското е на много ниски цени, но за сметка на това на огромни грамажи и вкусно. За пръв път в живота си ядох пържен сладолед, пих Калтенберг и за пети или шести ядох с китайски клечки. А когато косата ми още мирише на цигари, въпреки, че мама се мръщи на това, аз се усмихвам, защото си спомням само хубавите неща.
А когато се връщахме да ме изпратят до вкъщи снега под краката ни правеше хРруп, хрРуп, хрруП, нали?
and you've never met someone as everything as WE are sometimes.
Мисля си за тези хора, които в някои случаи мога да мразя, а в други - да обичам с всяка една клетка от тялото и душата си, а да, между другото, душата ИМА клетки, малки изтъкани обвити от мрежички прекрасни клетки. Да ходим, ходим, ходим, защото с малко пари в джоба, един вдигнат палец и много усмивки можем да пре-взе-мем света, защото е наш!
Което ми напомня. Трябва да започна, жив, жив, ЖИВ разказа, защото, да.
Зима = любов!
photo by FootosDotCom@ deviantART.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар