midas is the king, he holds me so tight

and he turns me to gold in the sunlight

Първо, да спомена че съм вече на 16. Това не е кой знае колко важно - тук е и мястото да благодаря на всички, които се сетиха за мен и да им пратя много много мечки и светлина.

Не, истински важните неща знаете ли в какво се измерват? В песни, в мелодии, в крачки, в докосвания, в капки вода, не мога да мисля, толкова щастливо уморена съм, че чак ми се плаче от радост. После се учудвам колко съм слабохарактерна и как позволявам на една половин изписана страничка с такива хубави работи да ме докара до такова възвишение на духа. Тази вечер няма да се спи, защото това безсъние го обичам, онова, ентусиазираното безсъние, в което ти се четат екзистенциално реални книги и ти се пие истинското студено мляко, докато се гушиш под топлите зелени завивки и си мислиш за някой специален, докато помиришеш листчето под възглавницата и се усмихнеш.

Да.

2 коментара:

люляк™ каза...

красота.

честити ти sweet sixteen. цун

Анонимен каза...

you might have to become a lion-hearted girl, she said (: