стъклото е студено и твърдо, носи ми успокоение.
- Are you jealous?
- I'm jealous of everybody who is with you when I'm not with you, everybody who passes you in the street. Yeah, you could say I'm jealous.
гледам света навън, слушам празния сигнал в ухото си и мисля, мисля, мисля дотолкова, че главата ме заболява, че виждам цветовете различни. усещам някакви студени и мокри неща по лицето си?
защо ли? защото се уморих, уморих се от празни, изсмукани думи, уморих се, нека просто да легна и да чакам и да умирам и после пак да ставам, защото трябва. а трябва, ... всъщност, не знам защо трябва, трябва ли? единственото, което разбирам, е че в момента пръстите ми самички пишат, без да гледат къде какво става, а обърканите ми мисли не знаят къде да си намерят ъгълче, в което да поплачат, да се почувстват самички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар