... а по земята - канелени портокали

И това е, защото Теди каза, че иска да диша.

Пролет. Чувствам я, изпълва ме отвсякъде, тялото ми става прекалено тясно за душата, свивам се в малка, нищожна топчица, ослепявам от красота и свобода и оглушавам от красиви и неизречени неща, крещя на орлите, които не виждам. Мирисът на люляци ми се е закачил по китките и не иска да се махне от там - заедно с малко царевичен хляб и гара. Защото днес си мислех за Път. За онзи Път, за който ми говорят всички релси, стопаджии, гуми, асфалти, релси, тракания, всичката тази любов, тази необяснима любов към нещо толкова възвишено като него, което те кара да си ходиш по облаци, да ядеш сол с вилица. Да си казваш, първо, че умираш, после, че се събуждаш, а накрая, може би чак накрая, че всичко е все тая - защото имаш Път! Все натам, запад, изток, север, юг, има ли значение, та нали навсякъде има прекрасни хора, с които да се давите в красота, в усмивки, в нещо, за което думите не стигат, в онова, което те изчиства. Чист, чист, чист, чак да се прегъваш от толкова много хубаво на едно място, 'дето ти се струпва на гърба, а?
Да, Теди, да, пролет е. Пролет е, защото скоро пак ще седим по треви и ще берем маргаритки, нали? Не знам за вас, но аз ЩЕ. Няма просто да съм щастлива, или да пътувам, или да се смея, или да пея, или да обичам. Не. Аз ще СЪМ. Чак ще остана без кожа от изригващи емоции, а накрая ще намеря някой кладенец, където да ги задавя всичките и да докажа на света, че Бог е Път, светът е куче, а телата - точки, запетайки и удивителни.
Защото, мои прекрасни скитници, пак идва нашето време (макар и да няма време на годината, което да не е наше, защото всичко е наше, целият свят е наш, слънцето е наше, всичко, всичко.), онова на безкрайните нощи до морето с единствения звук прибоя, припукващия огън и, може би, някоя друга песен, ей там, защото морето те подмята и те изхвърля на брега, изчистен, омърсен, мокър, студен.
Мъртъв, но жив. За да ядеш мисли, бъди ми жив, ти, който ме караш да пиша и да продължавам ... нататък? Накъде? Нататък, разбира се! По Пътя.