... and don't it feel good!
Чак като се прибрах си усетих главата.
Ама не онази гадната депресираща болка, ами ...
Онази, хубавата. Онази, винаги я има, всеки път, когато почна да живея.
Обичам, обичам, обичам, обичам!
Тази дума мога да си я поватрям, харесват ми всичките й шест буквички.
Защото we are special & golden & everything else.
Едно такова момиче като мен и всички тези емоции ... прекрасно е. Беше прекрасно да ги видя отново. ( въпреки, че не бяха точно там където мислех ) Да ги гушна, да им чуя гласовете, да им кажа колко ги обичам и колко се радвам, че те са слънчицата на деня ми ... но не мога. Не мога, защото не знам наистина как да го кажа. Как да опиша това чувство, което почва да ме обзема дори само като ги зърна. И да им благодаря, че продължават да са те. Да им кажа и всичко, което искам. Че ми стига само да ги слушам и да ги гледам.
А когато се съберем в пълен колектив ... е, тогава думите вече нямат смисъл, слушам, гледам, усмихвам се, говоря, себе си съм. И си казвам, че за това си струва да слънчасаш, струва си да похарчиш, струва си да дадеш, защото получаваш много повече в замяна. Получаваш завоевания на mall-ове, паркове и сити пъбове. Получаваш много емоции в черно-бяло и в цвят.
Аз получих и тях. Получих три слънчица и то заедно. А успях да им дам само себе си.
Няма по-щастливо малко Анджи от мен в момента.
Усещам как лявата страна на лицето ми е леко изгоряла и ме боли. Усмихвам се, мислейки си как утре също ще се приземя на място, където някой ме чака да ме усмихне, прегърне и изобщо да подишам малко от онази лятна свобода, онази, дето мирише малко на Uriah Heep, Deep Purple, Beatles и Led Zeppelin и на всичко от онзи стар и пошъл рокенрол, който като го чуеш и сърцето ти рипва.
Защото ви обичам!
2 коментара:
Обичай... няма нищо по-хубаво от това! (:
Обичам и вярвам, вярвам и обичам. :)
Публикуване на коментар