Защото си струва, струва си да се боря, за всичко, всичко. Защото си струва да се боря да бъда поредната горяща звезда в небето, поредния луд човек, луд за живот и магии, луд за дъжд и срещи, за прегръдки и докосвания.Не знам как да споделя с някой друг собствената си агония и страх. Да, страх. Този пронизващ страх, който ме гони навсякъде, който чувам като онзи странник в мрака когато се обърна, който ме преследва и в сънищата. Колко човешко и смешно. Понякога се учудвам на самата себе си. Не сега. В момента болката ми идва в повечко. Към обезболяващи ме е страх да посягам, а и така е по-добре. Остава само да угася светлината, да си пусна онази моя музика и да легна и ... да умра за света в продължение на около половин час. Тъмно, а пода е под мен, усещам хлад и ми става хубаво, хубаво и мисля, че съм преборила болката, но тя ще се върне, винаги се връща.
Някакси почвам да се уморявам от всичко. А умората е много, много страшно нещо. Има и по-страшни, но все пак.
Не знам, не искам да знам. Както ми каза един човек, ако всичко отиде по дяволите, поне ще знам, че съм вярвала и обичала. И смятам точно това да правя - да вярвам и да обичам. Благодаря ти. И извинявай. За ... pretty much everything. Не съм много добра в това. Поне точно сега, когато болката е толкова всепоглъщаща и мислите ми се давят ... не.
photo by Thirdeyelid @ deviantART.com
1 коментар:
Мамка му,кофти тръпка.
От няколко седмици съм в доста подобно състояние и зарязвам всичко заради това,а не бива.Опитай се да си наложиш,че това е период и ще мине,трябва да правиш всичко възможно само да мине по-бързо :)
Публикуване на коментар