Напоследък постовете ми тук са едни такива изтискани, изтискани, измъчени. Някакси нямам за какво да пиша. Или просто не знам как да напиша всички тези хубави емоции, които са в мен. Скоро ще ми излезе перманентна трапчинка от усмивки.
( и ти си виновен, да знаеш! )
Но не, аз ще пиша ,когато наистина имам нещо да пиша, и не, няма да пиша истории и разкази в такова състояние. Не, не, не, няма да изтисквам собствените си емоции върху бял лист и да го наричам писане. Не е писане. Нещо друго е, но не знам какво. Не писане. Няма да си го изкарвам на тях, моите си герои, моят собствен малък вътрешен свят, който си обичам. Не го заслужават.
Няма коментари:
Публикуване на коментар