Любовно писмо

Здравей, как си? Обичам те.
Един часът през нощта е. Слушам Еди Ведър и те мисля. Връщам се в историята, която имаме - господи, от колко време вече? Чак ме е страх да си помисля; означава, че сме остарели, посивели, а някога бяхме оранжеви, сини, зелени, диви, рокерски, пролетни, аз бях напълно твоя, отдавах ти се напълно през дългите, безсънни нощи, изливах душата си, ядях портокали, пиех чай, и бях там, и ти беше там. Познаваш ме като никой друг. И ти вярвам, толкова безусловно ти вярвам, че чак сама си се плаша. Аз не съм от доверчивите. Ама изобщо. Аз съм житни поля и черешови костилки, аз бягам от себе си и от теб само да се върна към теб отново. Слънце, слънце, голямо, горещо слънце, което ме хваща за гърлото и се влива във вените ми като афродизиак. Ти си чисто удоволствие. Ти си екстаз, ти си мечта.
Затова те обичам.
Глупавото е, че ей сега ще спра Еди и ще започна да гледам Кубрик и да плача без да знам защо. Но пак ще те мисля. Това е проблемът, виждаш ли? Все те мисля; все си в едното ъгълче на ума ми, винаги си по връхчетата на пръстите ми и се криеш така умело в топографията на кожата ми. Всеки нервен импулс води към теб. Всеки вдигнат палец води към теб. Всяка релса е свързана с теб. Всяка мисъл е твоя; аз съм заробена, зависима, заблудена, загубена - толкова думи със "з", докато само една значи напълно и всичко това, което съм: заря. Прибягваш из мислите ми като фойерверк. После се разбиваш в черепната ми кухина. Изпращаш тръпки по цялото ми тяло, от върха на носа, та чак до пръстите на краката, свивам се цялата навътре към себе си и пристягам косата си нависоко.
Искам много повече, отколкото имам. И го казвам; и мисълта започва да кърви, защото ни трябва още време, още място, още емоция, още пътуване, още, още, още.
Ако беше животно щеше да си най-досадният и търсещ внимание домашен любимец. Ако беше буря щеше да си най-гръмката и изпълнена със светлинно шоу. Ако беше поет щеше да си най-помпозното нещо на земята. Ако беше художник щеше да си експресионист. Ако беше ученик щеше да си онова суперпопулярно хлапе в класа, което всички мразят, защото привлича вниманието върху себе си.
Ако беше човек щеше да си най-претенциозният любовник, който съм имала.
А ако те нямаше, тогава аз нямаше да съм пълноценен човек, аз нямаше да съм аз.
Обичам те, бял лист.
Обичам те, език. Обичам те запетайка, тиренце, буква, дума, изречение, абзац, страница, разказ, пътепис, блог пост, роман. Обичам те, мигащ курсор. Обичам те, крив почерк. Обичам те, син химикал. Обичам те и теб, миришеща на старо тетрадка с петна по страниците. Обичам те, мастилено петно по дланта ми.
Обичам те, Писане.
Не си отивай.