Цветя в росата

Искам лято.
Искам си не просто кое да е лято. Искам моето си лято.
Искам обратно онези хубави слънчеви моменти от това, миналото, по-миналото лято. Всичко. Всичко.
Искам и машина на времето. Искам да върна времето назад, да отида в 70те, да видя хипита, пънкари, скинари, свободни хора. Искам свобода. Искам да съм птичка - искам просто да летя, искам да се нося безтегловно в атмосферата. Лятото, когато излизах боса по поляните, а росите и цветята галеха стъпалата ми, когато бях щастлива, наистина щастлива. Днес се сетих за тези моменти, за това лято, за слънцето, за щастието, за хубавите моменти. Нещо ми подсказва че тазгодишните летни месеци ще са дори по-хубави.
Петък следобед беше прекрасен. Забравих, че е зима. Забравих, че е студено. Беше ми отново топло. Усещах свободата, усещах миризмата й, вкуса й ... беше прекрасно. Обичам, обичам, обичам, обичам те, знаеш коя си, знам че четеш това, но няма значение, ще ти го казвам докато трябва - защото наистина те обичам! И без значение колко време ще те задържа в метъл шопа, колко време ще ти дърдоря на главата, ще те измъчвам по всевъзможен начин, колко време ще ти досаждам, знам, или поне се надявам, че и ти ще ме обичаш! Или поне се надявам! Обичам те, по дяволите! А казват, че петък 13 бил гаден. Не, ОБИЧАМ петък 13! Обичам го! Тогава музиката има значение и я чувам навсякъде, тогава ми се танцува и пее и рисува и скача и дивее. Тогава усещам цветята и росата отново. Усещам всичко. И обичам всичко. И искам да знаеш, че колкото и хора да ти разбият сърцето, то аз винаги ще съм до теб миличка и ще те подкрепям - винаги! И НИКОГА няма да съжаляваш, че си ми се доверила, обещавам ти, че ще бъда до теб винаги.
Това беше малко повече като лично послание но няма значение - човекът, за който го пиша, има нужда от това.
Обичам те, миличка.

Angie 2009.
photo by HannaKannibal @ deviantART.com