Photo by SnnR @ DeviantART.com
Е, вярно е, лятото ми свърши, но вече го превъзмогнах, така да се каже, дните ми на училище са доста преизпълнени с емоции, напрежение и стрес, и някаси между другото се сетих, че и аз имам блог. Сивото ми харесва като цвят - описва ми настроението някак, ако можех да избирам щях да съм един голям сив безличен квадрат. Нищото нищува, а? Но всъщност, самия факт,че говорим за нищото автоматично го превръща в нещо, а нищото не е нещо, щом можем да го осмислим, да го обсъдим, да решим какво е. Много по-трудно е да бъдеш нищо, отколкото да си нещо, защото самото мислене за нищото отново го превръща в нещо.
Не ми се мисли, за всичко, което ми предстои, в момента искам само да си легна,а дали ще спя не е сигурно - напоследък всичко ми идва в повече, и ученето, и сметката за телефон, и хората, и цветовете, и думите, цифрите...всичко, освен съня. Спя най-много по три часа на денонощие, но странно за организма ми, това се превърна в daily routine, постоянно се чудя как успявам да издържа. Не само аз си се чудя, всъщност.
Лека нощ на всички.
Angie 2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар